Друидите на Шанара

Насочи се направо към струпаните каменни грамади и мъртви дървета, където го чакаше Коден. Той не се бе помръднал и на сантиметър, откак групата бе пристигнала. Въпреки това Уокър знаеше къде се крие, защото присъствието му бе събудило в него магията. Това бе неочаквано и по странен начин вълнуващо преживяване — разбуждането на силата вътре в него, усещането, че не я е загубил завинаги, както си мислеше, а само я е подтискал в себе си.

Или изтласкал, упрекна се той. Наистина се беше постарал да отрече праврто й да съществува.

Край скалите се стелеше мъгла, белите й пипала образуваха странни форми и дантели на фона на сивата земя. В далечината, отвъд върховете и сгушената между тях долина, той чуваше как океанът се плиска в бреговете с глух тътен, който отеква в тишината. Забави ход, усещайки, че Коден е точно пред него, но не можеше напълно да се освободи от чувството, че върви към своята гибел, че магията му ще му изневери и той ще бъде убит. И какво от това? — помисли си неочаквано. Но прогони тази мисъл. Чувстваше как магията го изгаря като огън.

Слезе в една падина между два гигантски камъка и Коден се изправи насреща му, бърз като котка. Изглеждаше като материализиран направо от земята, сякаш прахът се бе надигнал, за да му придаде форма. Беше огромен, стар и противен, трикратно надвишаваше собствения му ръст, с огромни криви крака и н извити жълти нокти, които се вкопчваха в скалата. Повдигна се на задните си крака, за да му се покаже и деформираната му муцуна се раззина, откривайки блестящите му зъби. Невиждащите му очи бяха втренчени в него. Уокър застана срещу него. Животът му висеше на косъм, който можеше да бъде разкъсан с едно замахване на огромната лапа. Видя, че главата и туловището на Коден бяха деформирани от някаква черна магия, която го бе превърнала в нещо гротескно, безформено и лишено от предишната му грация.

Проговори ми нещо, каза наум Уокър.

Коден примигна с очи и наведе глава толкова близо, че огромната му муцуна се оказа на сантиметри от лицето на Уокър. Уокър положи усилие да срещне празния поглед на създанието. Усети горещия му, противен дъх.

Проговори ми, повтори той наум.

Имаше един миг, в който му се стори, че ще умре, че магията му се е провалила напълно, че Коден ще се протегне и ще го смаже. В един безкраен миг той чакаше ноктите да се впият в него. И тогава чу, че съществото му отговаря. Чрез магията той разгада гърлените му звуци.

Помогни ми, каза Коден.

Вълна от топлина заля Уокър. Животът му се върна по един неописуем начин. Чувстваше се като възроден, способен да повярва отново в себе си. На лицето му затрептя усмивка. Той отново владееше магията.