Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Скоро от двете им страни се появи океанът и те продължиха да вървят по тесен коридор сред водите, който отвеждаше право към двата върха. Захладня и въздухът се изпълни с влага, която полепваше по кожата им и се превръщаше в ситни капчици. Обувките им не вдигаха никакъв шум по твърдата скална повърхност и те вървяха с равномерна крачка сред влажната мъгла. Скоро заприличаха на сенки сред настъпващия здрач. Дийс продължаваше да ги води, стар, огромен, неизменен. След него вървяха Морган и Куикиинг, високият Планинец, чието лице беше сбърчено от тревога, докато момичето си оставаше спокойно и нежно. Красивият Каризман си тананикаше под нос, а очите му бързо се въртяха като на птица. Уокър Бо се носеше отзад, бледен и замислен в дългата си връхна дреха. Последен вървеше Пи Ел, чийто орлов поглед забелязваше всичко. По пътеката пред тях се появиха странни скални образувания. Можеха да се сметнат за някакви скулптури, ако не им липсваше каквато и да било що-годе различима форма. Приличаха на стълбове, изваяни от гневните ръце на природата в продължение на хиляди години, като плод на безумните видения на някой луд. Групата премина с известно притеснение под сянката им и продължи да бьрза напред.
Най-сетне достигнаха върховете. Между тях имаше толкова дълбок и тесен процеп, че сякаш някакъв катаклизъм бе разделил един връх на две. Те стърчаха като скални спирали, забити в облаците като карфици. Отвъд тях небето бе мътно и мъгливо и водите на Тайдрейс се плискаха и разбиваха в скалистите брегове.
Хорнър Дийс мина пред останалите, а те го последваха, обвити в мрак. Въздухът бе застинал и неподвижен и далечните писъци на морските птици отекнаха пронизително. Какви ли създания, освен морските, биха могли да живеят тук? — питаше се Морган Лех, обзет от безпокойство. Той изтегли Меча си. Цялото му тяло бе вкочанено от напрежение и той се опитваше да различи някой знак за това, каква опасност ги заплашва. Дийс вървеше напред като преследвано животно, а тримата зад Планинеца приличаха на безплътни сенки. Сама Куикнинг изглеждаше незасегната — с високо вдигната глава, с будни очи, които наблюдаваха скалите, небето и сивотата, която обгръщаше всичко.
Морган преглътна, за да навлажни пресъхналото си гърло. Какво ли е онова, което ни чака?
Пред тях стените на пролома сякаш се съединяваха и те за миг останаха в пълна тъмнина и само пътеката отпред им създаваше чувството, че не се намират в гробница. После стените отново се отдръпнаха и светлината се върна. Рифът премина в малка равнинка, разположена като в люлка между върховете. Плитка, задушена от храсти и дървета и покрита с камъни, които многократно надвишаваха ръста на човек, тя бе грозно свидетелство за упадъка на природата и пораженията на времето. Навсякъде беше покрито със скелети, които лежаха на огромни купчини и имаха всякакви размери и форми, без да може да се разбере на какви същества някога са принадлежали.
Хорнър Дийс ги застави да спрат.
— Това е Костната дупка — тихо каза той. — Вратата към Елдуист. След тази Дупка в процепа между върховете започва Елдуист.
Другите се струпаха напред, за да погледнат по-добре. Уокър Бо целият застина.
— Нещо там долу се движи.
Дийс кимна.
— Срещнах го тук преди десет години — каза той. — Нарича се Коден. Това е пазачът на Каменния крал. Виждате ли го?
Те погледнаха надолу, но никой не видя нищо, дори и Пи Ел. Дийс замислено седна на една скала.
— Няма и да го видите преди да ви е сграбчило, а тогава ще е все едно, нали? Може да попитате всяко от онези нещастни същества там долу, ако биха имали езици да ви кажат.
Морган триеше обувката си в един мъртъв клон и слушаше. Клонът беше тежък и неподатлив. Каменен. Морган го погледна и сякаш за първи път проумя. Чист камък. Всичко под краката им, всичко, което ги заобикаляше, всичко, догдето им поглед стигаше, беше чист камък.
— Кодените са един вид мечки — говореше Дийс, — огромни животни, които живеят в студените региони северно от планините, предимно единаци. Поведението им е непредвидимо при различни условия. Но този тук — и той посочи неопределено с глава, — е чудовище.
— Защото е огромен ли? — попита Морган.
— Защото е чудовище — наблегна Дийс на думите си. — Не само по размери, Планинецо. Това не е вече Коден. Почти не се различава от онова, което е бил. Белк е направил нещо с него. Не само че го е ослепил и не може да вижда. Но слухът му е станал толкова остър, че може да чуе и карфица, ако падне.