Друидите на Шанара

Куикнинг говореше е приглушен глас.

— Както аз съм дете на Краля на Сребърната река, така и Паст Гринт е дете на Ул Белк. И двамата сме създадени чрез магия, за да служим на своите бащи. Ние сме първични същества, създания на земния живот, родени от пръстта, а не от женска утроба. До голяма степен си приличаме, Паст Гринт и аз.

Твърдението й беше толкова невероятно, че Морган Лех не можеше да не го оспори. Въпреки това успя да се въздържи, защото нямаше никакъв смисъл да прекъсва разказа й със своите съображения.

— Паст Гринт е създаден с определена цел — продължи Куикнинг. — Елдуист е град от стария Свят, убягнал от разрухата на Големите войни. Градът и земята, върху която той е разположен, са владение на Ул Белк, негово убежище, крепост, която да го пази от настъплението на отвъдния свят. За известно време това е било достатъчно. Той се е задоволявал с това да се зарови в своя камък и да остане откъснат от света. Но стремежът му към власт и страхът, че може да я загуби, станали негови постоянни мании. И най-сетне го овладели напълно. Той стигнал до убеждението, че ако не промени околния свят, ще бъде променен от него. Решил да разшири владението си на юг. Но за целта е трябвало да напусне своя сигурен Елдуист, което той не можел да направи. Също както е с моя баща, магията му става все по-слаба, колкото повече се отдалечава от нейния източник. Ул Белк предпочел да не рискува. Затова създал Паст Гринт и изпратил детето си на свое място.

— Паст Гринт — прошепна тя — на времето е изглеждал като мене. Имал е човешка форма и е ходел по земята също като мен. Притежавал е до известна степен и от бащината си магия. Но докато аз имам силата да лекувам земята, Паст Гринт е имал сила да я превръща в камък. За това било достатъчно само да я докосне. Той се е хранел от земята и от всичко живо по нея само като го докосвал, и то се превръщало в камък.

— Но Ул Белк ставал нетърпелив. Земята наоколо се преобразявала твърде бавно. Заобикален от водите на Тайдрейс, които са недосегаеми за магията му, той бил затворен на това парче земя и можел да се разпростира само на юг, разчитайки единствено на Паст Гринт, за да разшири настъплението си. Каменният крал вливал все повече и повече магия в своето дете, нетърпелив бил да постигне по-бързи и по-големи резултати. Вследствие на това Паст Гринт започнал да променя своята форма и да се превръща в същество, по-удобно за целите на неговия баща. Започнало да прилича на къртица и да се рови под земята, откривайки, че отвътре по-лесно може да я превръща в камък. Размерите му също се увеличили и той се променил отново. Заприличал на гигантски земен черней.