Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Тя помълча.
— А също и полудял. Твърде многото сила, консумирана все по-бързо, го довела до обезумяване. От мислещо съзнателно същество той се превърнал в малоумно създание, което знаело само да се храни. Навлизало все по-навътре в земите на юг, риейки все по-надълбоко и надълбоко. Земята започнала бързо да се променя, ала Паст Гринт се променял още по-бързо и от нея. И един ден Ул Белк напълно загубил власт над своето дете.
Тя хвърли поглед към тъмния силует на града и го отмести отново.
— Паст Гринт започнал да преследва своя баща, когато не извличал храна от земята. Той усещал силата на Каменния крал и искал да я узурпира. Ул Белк разбрал това и си направил един двуостър меч. От една страна, Паст Гринт прокарвал тунели под Четирите земи и ги превръщал в камък. А от друга се ровел под Елдуист и търсел начин да унищожи своя баща. Паст Гринт бил станал толкова силен, че баща и син се изравнили по мощ. Каменният крал бил заплашен от собственото си оръжие.
— Нима не е можел да го превърне обратно в онова, което е бил? — попита Каризман с разширени от удивление очи. — Не може ли с магия да върне предишния му вид?
Куикнинг поклати отрицателно глава.
— Когато помислил за това, било вече много късно. Паст Гринт не се оставял да бъде променен, макар че с част от себе си чувствал ужаса на онова, в което се е превърнал, и се стремял да се освободи от него. Но изглежда тази негова част била твърде слаба, за да предприеме нещо.
— Значи той се рови в земята и оплаква своята съдба, — промълви певецът.
И запя:
— И търси жертви наистина — повтори Морган Лех. — Може би търси тъкмо нас.
Куикнинг поклати отрицателно глава.
— Дори и не подозира за нашето съществуване, Морган. Ние сме твърде малки и незначителни, за да привлечем вниманието му. Ако, разбира се, не решим да използваме магия. Тогава ще разбере за нас.
Настъпи напрегнато мълчание.
— Какво правеше, когато го видяхме тази вечер? — запита най-сетне Хорнър Дийс.
— Изплакваше чувствата си — своя гняв, мъка, омраза и безумие. Своята болка.
— И той като Коден е пленник на магията на Каменния крал — каза Уокър Бо. Проницателните му очи гледаха момичето. — Ул Белк все някак си е успял да го държи във властта на своята магия, нали?
— Защото е успял да се сдобие с Черния камък на Елфите — отвърна тя. — Преди време той напуснал Елдуист и успял да открадне Камъка от Залата на кралете и да остави Асфинкс на негово място. Взел камъка със себе си и сега го използва срещу своето дете. Притежаването на магията на Елфите е наклонило везните на силата отново на страната на Ул Белк. Дори и Паст Гринт не е достатъчно мощен, за да победи Камъка.
— Магия, която може да неутрализира всяка друга — замислено изрече Пи Ел, — Магия, подчиняваща магията.
— Паст Гринт си остава заплаха за своя баща, но не може да преодолее Камъка на Елфите. Той живее, защото Ул Белк продължава да се храни от земята и да превръща всичко живо в камък. Паст Гринт е обходим, макар и опасен роб. Нощем той прокопана тунели в земята. През деня спи. Сляп е също като Коден — ослепей чрез магия и чрез естеството на живота си, заровен вечно в мрака и рядко излизащ на светлина.
Тя отново погледна към града.
— Сигурно така и няма да разбере, че сме тук, ако бъдем предпазливи.
— Значи не е нужно нищо друго, освен да откраднем Камъка на Елфите, — усмихна се Пи Ел. — Откраднем ли него, бащата и синът взаимно ще се унищожат. Не е особено сложно, нали? — и той остро погледна Куикнинг. — Нали така?
Тя срещна погледа му без изобщо да мигне, но не отвърна на въпроса. Усмивката на Пи Ел застина и той се отдръпна отново сред сенките.
Последва напрегнато мълчание, а после Морган се обърна към Хорнър Дийс:
— Какво ще кажеш за онзи Смок, за който спомена?
Дийс гледаше мрачно. Наведе се напред замислено и сви подозрително очи.