Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Пред тях се откри едно дефиле. Сенките, в които бяха обгърнати досега, просветляха, превърнаха се в сивомъглива светлина и те надникнаха през един тесен процеп между скалите. Тайдрейс се простираше долу, вълните му се надигаха и бурно се разбиваха на брега. Групата продължи да върви и отново попадна сред сенките. Пътеката, която следваха, започна да се спуска надолу, да се вие между скалите, влажна от мъглата и пръските на океана и твърде опасна. Стените на върховете тук отново се разделяха този път като две каменни колони, през които се виждаха небето и морето. Скалите под краката им се клатеха и те имаха чувството, че всичко всеки момент ще се срути.
Тогава се спуснаха по един толкова стръмен склон, че им се наложи да се плъзгат по гръб през тесния проход, който се виеше напред и преминаваше в тунел. За да минат, се наложи отново да се изправят, защото в тунела имаше остри ръбести скали. От Другия му край се появяваше риф, по който групата откри пътека и тръгна по нея, докато стигнаха една каменна стена.
Те застанаха на стената и погледнаха надолу. Морган усети как стомахът му се сви. От мястото, където стояха, земята рязко се скосяваше и долу се виждаше само тесен провлак, който преминаваше в морето. С провлака беше свързваше един полуостров, с широка и насечена брегова ивица, цялата в скали, срещу които водите на Тайдрейс се биеха непрекъснато. Върху тези скали бе разположен град с каменни куловидни постройки. Това не бяха съвременни сгради, те бяха от стария свят, от времето преди Големите войни да унищожат порядъка на света, от времето преди да бъдат създадени Расите. Те се издигаха на стотици метри във въздуха, гладки и симетрични, с цели редове от прозорци, които зееха празни в сивата светлина. Всичко беше скупчено така, че градът приличаше на стълпотворение от чудовищни каменни обелиски, издигнати от скалата. Морските птици кръжаха и се виеха над сградите и скръбно пищяха сред чезнещата светлина.
— Елдуист — оповести Хорнър Дийс. Далеч на запад слънцето потъваше във водите на морето, безцветно и сиво с настъпването на нощта и златистоалените води ставаха сребристи. Вятърът свиреше надолу из скалите зад тях в един постоянен ритъм и имаха чувството, че дори скалата, на която стоят, се разклаща. Стояха скупчени, за да се държат здраво на краката си, и от страх пред падането на нощта, и гледаха как Елдуист се превръща в черна сянка. Вятърът виеше и в самия град, надолу из каньоните на неговите улици, сред каменните му руини. Чувайки воя му, Морган целият се смразяваше. Елдуист бе празен и мъртъв. В него нямаше нищо, освен камък, груб и неизменен, неподатлив и твърд.
Хорнър Дийс им подвикна, опитвайки се да преодолее вятъра. Беше ги отвел малко назад към едни каменни стъпала, издълбани в скалите, които водеха надолу към града. Стъпалата бяха врязани от обратната страна на върховете, като отново навлизаха в сянка. Започнаха да се спускат по тях с настъпването на нощта. Слънцето изчезваше, звездите премигваха, а небето бе ясно и чисто. Във водите на Тайдрейс се отразяваше лунната светлина и Морган можеше да види високите остри кули на града, които се издигаха от скалите. Влачеше се мъгла и Елдуист изглеждаше почти нереален, сякаш извън времето, излязъл направо от легендите. Морските птици бяха отлетели, писъците им стихнали. Скоро остана да се чува само шумът на вълните, които се плискаха в скалистите брегове. Когато слязоха по стълбата, стигнаха един заслон сред скалите. Хорнър Дийс ги накара да спрат.
— Няма смисъл да продължаваме нататък — посьветва ги той уморено. До тук вятърът не стигаше и той говореше с нормалния си глас. — Опасно е да се опитваме да отидем в града през нощта. Там има един Смок…
— Смок ли? — Морган, който разглеждаше някои стръкчета трева и храсти, съвършено незасегнати от камъка, рязко вдигна очи.
— Да, Планинецо, — продължи другият. — Нещо, което кръстосва улиците и помита всичко, което му попадне пред очите…
В този миг земята се разтресе и прекъсна думите му. Разтърсването идваше откъм Елдуист и всички от групата се обърнаха да погледнат нататък. Градът се издигаше на фона на нощното небе, целият черен, освен при отражението на лунната светлина от камъка. По-грамаден и страшен е, когато се гледа отдолу, помисли си Морган, докато надничаше сред сенките чу. По-непроницаем…
Нещо огромно се издигна от тъмнината, едно същество с такива чудовищни размери, че дори и сградите изглеждаха като джуджета пред него. Издигна се като част от монолитните постройки, едно огромно туловище, което обаче бе дълго и вито като змия и непрестанно променяше формата си. Челюстите му бяха широко отворени — Морган ясно виждаше острите му зъби на лунната светлина. Те чуха ужасяващ рев. Цялата земя се разтърси от него и групата от Рамплинг Стийп се сви, сякаш да се защити. Само Куикнинг остана права, като че имаше достатъчно сили да издържи този кошмар.