Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Денят беше към края си, хоризонтът на запад бе обагрен в огненолилаво и облаците се групираха и прегрупираха в една бавно променяща се панорама. Горещината продължи и след като слънцето се скри и цветовете на небето избледняха. Безветреният въздух бе влажен и дрехите полепваха от пот, а кожата сърбеше. Елфите вечеряха рано и се опитваха да заспят, но дори и под сянката на гората не можеха да си починат както трябва. Към полунощ Елфската войска на Десидио беше събудена, получи заповед да се облече и въоръжи и бе изведена от гората сред поляните, като бавно започна да се промъква към възвишението на север, откъдето се виждаше спящата Федеративна армия.
Рен тръгна с тях, любопитна да им хвърли един поглед откъм земята, преди да се издигне във въздуха с Летящите ездачи. Тя тръгна с части на Телохранителите, предвождани от Десидио и Трис, всички облечени прикритие в зеленокафяви цветове, с високи обувки, колани и ръкавици за предпазване от храсталаци и тръни. Тя носеше торба, преметната през рамо, в която бе поставен Фавън (защото той не се съгласи да остане) и на врата си бе преметнала кожена кесийка, в която държеше Елфовите камъни. Около кръста си бе препасала ремък с дълги ножове и в едната й обувка бе пъхната кама. Въоръжена съм за всички случаи, помисли си тя. Яздиха известно време през равнините, след което слязоха от конете и се отправиха пеша към мястото, където първите редици на Елфските ловци ги чакаха в мрака.
Сама с Трис и Десидио, тя пропълзя напред, за да може да огледа лагера на Федерацията. Армията им беше огромна Въпреки че я беше видяла от въздуха с Тайгър Тай, сега и се видя неочаквано голяма. Беше се разположила около стотици огньове, докъдето поглед стигаше, огньове, които озаряваха околността повече, отколкото звездите на небето. От равнината до тях долитаха толкова ясни разговори и смях, сякаш идваха от метри разстояние. Край огньовете се очертаваха силуетите на огромни обсадни машини, като могъщи дървени скелети с железни скоби, подобни на разкривени гиганти. Каруците бяха скупчени на няколко места, натоварени с припаси и оръжия, и вятърът довяваше миризма на газ и катран. Въпреки че минаваше полунощ, мнозина още не си бяха легнали и кръстосваха от огън до огън, подканвани от звън на чаши и от подвикванията на приятели, които обещаваха пиене и приятно прекарване.
Рен погледна към Трис. Федеративната армия бе напълно спокойна, уверена в размерите и силата си, които трябваше да я предпазят от всякаква опасност. Тя запита дали има часови. Трис сви рамене, после посочи наляво и надясно постовете, които Федеративните командири бяха поставили. Те бяха малко и на големи разстояния един от друг. Тя правилно бе преценила нещата. Южноземците не очакваха някой да ги обезпокои.
Слязоха от обратната страна на възвишението, където лагерът не се виждаше и после се върнаха между редиците на стрелците и кавалерията. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, тя придърпа Трис и Десидио по-наблизо.
— Приближи с хората си колкото можеш, командире — прошепна тя на Десидио. — После почакай Летящите ездачи да ги нападнат в гръб, огледай се за огньовете и нападай. Стрелци, след това кавалерия, както планирахме, после бързо оттегляне. Не им давайте шанс да се опомнят. Не позволявайте да ви забележат. Нужно ни е да си въобразяват, че сме много.
Десидио кимна с глава. Той си знаеше работата по-добре от нея, но не искаше да й го казва — нали тя беше кралицата. Тя леко се усмихна и му стисна ръката в знак на доверие. После се обърна към Трис и бавно се оттегли. Техният ескорт ги чакаше и те отново се качиха на конете си и се отправиха обратно към гората.
Летящите ездачи и по-голямата част от Телохранителите ги чакаха на една скрита поляна. Дузина кошеве бяха изплетени от клони и завързани с кожени върви. Всеки от тях можеше да носи около дузина мъже. Елските ловци се качиха в кошовете, въоръжени със стрели и къси мечове — тъмни и мълчаливи силуети в нощта. Всеки Рок трябваше да пренесе по един кош в тила на Федеративната армия. Рен забърза към Тайгър Тай, кайто вече бе възседнал Дух и се качи зад него, като завърза ремъците, които трябваше да я пазят да не падне. Трис се настани в коша, поставен отпред. Ъринг Рифт подсвирна тихо и един по един Роковете полетяха към небето, хванали в ноктите си ремъците, които придържаха кошовете от четирите им краища и ги издигнаха леко и внимателно над земята, понесли ги високо над дърветата в тъмните небеса.
Хладният вятър духаше в лицето на Рен Елеседил, когато Дух се отдалечи от дърветата и отлетя на изток към равнините. Огньовете на Федеративната армия се забелязаха почти веднага и оттук изглеждаха дори още повече. Ъринг Рифт летеше начело, възседнал своя Рок Грейл, като насочваше цялото ято на юг покрай горите и колкото се може по-далеч от светлината. Те мълчаливо летяха над линията на дърветата, наблюдавайки как огньовете се разгарят, когато минаваха точно над тях и после отново се смаляваха в тъмнината. Когато се спуснаха достатъчно, Рифт ги поведе обратно към светлината, като навлезе дълбоко над равнините, за да може да нападне централно в тил.