Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Само след минута вече беше заспал.
ГЛАВА 19
Следващия ден Джеър се събуди по пладне. Щеше да спи още, ако нечии ръце не го бяха раздрусали доста грубо и го извадиха от съня. Някакъв глас прошепна в ухото му:
— Събуди се, момче! Стига си спал! Хайде, събуди се!
Той неохотно се размърда под одеалата, обърна се по гръб и разтърка очи. Премигна от сивкавата дневна светлина, която се процеждаше през прозореца до него.
— Хайде, денят почти превали! През цялото това време стоя тук заключен заради теб!
Джеър потърси с очи човека, който говореше. Видя до леглото позната набита фигура.
— Слантър? — прошепна той, невярващ на очите се.
— А кой друг би могъл да бъде? — заяде го другият.
Джеър отново премигна:
— Слантър?
Изведнъж случилото се предишната нощ изплува в съзнанието му: бягството от гномите в планината край Капаал, отделянето от групата, дългото пропадане с Гарет Джакс към Силидълън, и накрая спасяването му от джуджетата от водите на езерото. Вече си добре, беше му прошепнал Майсторът на бойните изкуства. Пак премигна. Само че Слантър и другите…
— Слантър! — възкликна той, вече в пълно съзнание. Седна в кревата. — Слантър, ти си жив!
— Естествено, че съм жив. Не виждаш ли?
— Но как успя…? — Въпросът на младежа от Вейл увисна във въздуха. Стисна възбудено ръката на гнома. — А останалите? Какво стана с тях? Добре ли са?
— Я по-спокойно, ако обичаш. — Гномът освободи нервно ръката си. — Всички са добре и ще бъдат тук, така че престани да се притесняваш. В рамото на елфа се е забила стрела, но е жив. Единственият, чийто живот е в опасност, съм аз. И то защото съм вързан в тази стая заради теб и умирам от скука! А сега ще благоволиш ли да станеш, та най-после да можем да се махнем оттук?
Джеър не слушаше внимателно гнома. Всички са се спасили, повтаряше си той непрестанно наум. Всички са се измъкнали. Никой не е загинал, макар да му се беше сторило, че нямаше начин някой от тях да не пострада. Въздъхна с облекчение. Спомни си нещо, което му беше казал Кралят на Сребърната река. По мъничко магия за всеки, който ще го придружава, му беше казал старецът. Сила за тялото на другите. Може би точно тази сила, това докосване на магията, бяха спасили всеки един от тях.
— Ставай, ставай, ставай! — друсаше го в леглото изнервеният Слантър. — Защо по дяволите не се размърдаш най-после?
Джеър спусна крака от кревата и огледа стаята, в която се намираше. Тя беше малка, иззидана от каменни блокове, скромно обзаведена — легло, маса и столове. Стените й бяха голи. Имаше само един широк гоблен с герб. Той висеше от гредите, с които беше подпрян таванът. В противоположния край на стената, точно срещу кревата на Джеър, имаше един единствен широко отворен прозорец, и една единствена врата. В единия ъгъл в малка камина с желязна решетка горяха няколко пъна.
Младежът от Вейл попита Слантър:
— Къде сме?
Слантър го изгледа така, сякаш виждаше пред себе си кръгъл идиот:
— А ти къде мислиш, че сме? В крепостта на джуджетата, къде другаде?
Къде другаде наистина, помисли Джеър мрачно. Стана бавно, все още предпазливо. Изпробваше силите си. Протегна се и погледна през прозореца. Видя тъмносивите води на Силидълън, които се простираха надалеч в пропития с гъста мъгла ден, прихлупен от облачно небе. Там някъде в далечината успя да съзре отблясъци на запалени край бреговете на езерото огньове.
Огньове на гноми.
После усети неестествената тишина. Намираше се в крепостта Капаал. Цитаделата на джуджетата, която охраняваше шлюзите и бентовете, регулиращи течението на Сребърната река на запад. Цитаделата, която един ден преди това беше нападната от гномските армии. Къде бяха тези армии сега? Защо в Капаал беше толкова тихо?
— Слантър, какво стана с обсадата? — попита той тихо. — Защо е толкова спокойно?
— Откъде мога да знам? — изсумтя другият. — На мен никой не ми казва нищо.
— Но какво става навън? Какво си видял?
Слантър скочи рязко:
— Абе аз не ти ли казах вече, че нищичко не знам? Ти да не би да си оглушал? Затворен съм в тази стая от момента, в който те довлякоха от езерото! Поставен под ключ като някакъв крадец! Спасих кожата на онзи от границата и какво получавам в отплата за риска? Затворен тук с теб!
— Виж какво, аз…
— За тях гномът си е гном! Изобщо не ни се доверяват! И си кисна аз тук като квачка над теб, а ти си спиш сладко и пет пари не даваш какво става по света. Цял ден те чакам да благоволиш да се събудиш! Сигурно още щеше да спиш, ако не бях изгубил всякакво търпение!