По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Сестро — рече лекарят, — кръвната ви проба е позитивна за антитела на ебола.
— Разбирам — кимна тя.
— Значи знаете също — тихо добави той, — че от тази болест оцеляват двайсет процента от пациентите. За вас има надежда. Аз съм добър лекар. Сестра Магдалина е превъзходна сестра. Ще ви поддържаме с всички сили. Свързах се и с един от колегите ми. Няма да се откажем от вас. Искам и самата вие да не се отказвате. Молете се на вашия Бог, мила сестро. Той сигурно ще се вслуша в човек с вашите добродетели. — Думите идваха лесно, защото Мауди в края на краищата беше лекар, при това добър. Той се изненада от това, че желаеше монахинята да оцелее.
— Благодаря ви, докторе.
Преди да си тръгне, Мауди се обърна към другата сестра.
— Дръжте ме в течение, моля.
— Разбира се, докторе.
Мауди тръгна наляво към вратата, като сваляше в движение предпазната си престилка и ръкавиците, и ги изхвърли в съответния контейнер. Мислено си отбеляза да поговори с администратора, за да се увери, че предпазните мерки са засилени. Искаше му се тази монахиня да е последният случай на ебола в болницата. Част от хората на СЗО вече бяха на път към дома на семейство Мкуза, където щяха да разговарят със смазаните от мъка родители, както и със съседите и приятелите им, за да разберат къде и как се е заразил Бенедикт. Най-вероятното предположение беше ухапване от маймуна.
Но само предположение. За заирската ебола се знаеше малко, а обикновено неизвестното се оказваше важно. Несъмнено бе съществувала тук от векове, просто още една смъртоносна болест в район, който изобилстваше от такива. Бяха я открили едва преди трийсет години и я бяха нарекли „треска на джунглата“. Центърът на разпространение на вируса все още се издирваше. Всички смятаха, че се пренася от маймуна, но никой не знаеше от каква — бяха залавяни и убивани буквално хиляди животни в опитите да се установи това, но засега всичко оставаше без резултат. Дори не бяха сигурни, че наистина е тропическа болест — първата добре документирана епидемия от този клас треска всъщност беше избухнала в Германия. Много сходна болест съществуваше и на Филипините.
Еболата се появяваше и изчезваше като някакъв зловреден дух. Очевидно имаше някаква периодичност. Документираните епидемии избухваха на осем до десетгодишни интервали — отново необяснимо и малко подозрително, защото Африка все още бе примитивна и имаше много причини да се смята, че жертвите може да се заразяват и да умират само за няколко дни, без да имат време да потърсят медицинска помощ. Структурата на вируса в известна степен беше открита и симптомите му се знаеха, но механизмът му продължаваше да е загадка. Това тревожеше медицинската общност, защото заирската ебола имаше степен на смъртност приблизително около осемдесет процента. Само една на всеки пет от жертвите й оцеляваше, а защо ставаше така бе само поредният номер в колоната „неизвестно“. Поради всички тези причини еболата беше съвършена.
Толкова съвършена, че представляваше един от най-страшните познати на човека организми. Малки проби от вируса се намираха в Атланта, в института „Пастьор“ в Париж и в няколко други института, където го изследваха в условия, наподобяващи научнофантастичен роман — лекарите и лаборантите носеха истински космонавтски скафандри. За еболата се знаеше толкова малко, че дори не беше достатъчно, за да започнат да разработват ваксина. Четирите й известни варианта — четвъртият бе открит при странен инцидент в Америка и макар да действаше също толкова смъртоносно при маймуните, неизвестно защо нямаше сериозни ефекти при хората — бяха съвсем различни. В момента учените в Атланта, някои от които Мауди познаваше, се взираха в електронните си микроскопи, за да определят структурата на този нов вариант и по-късно да я сравнят с проби от други известни видове. Този процес щеше да отнеме седмици и навярно, както и всички предишни усилия, щеше да даде само несигурни резултати.
Докато не се откриеше истинският център на разпространение на болестта, вирусът щеше да си остане непознат, едва ли не като от чужда планета, смъртоносен и тайнствен. Съвършен.
Бенедикт Мкуза — пациент Нула, беше мъртъв, трупът му бе изгорен с бензин и вирусът беше загинал заедно с него. Мауди имаше малки кръвни проби, но те не бяха достатъчно добри. Сестра Жана Батист обаче бе нещо друго. За миг лекарят си помисли за това, после вдигна телефона, за да позвъни в иранското посолство в Киншаса. Имаше да върши работа, трябваше да се подготви задруга. Ръката му се поколеба, стиснала слушалката по средата между бюрото и ухото му. Ами ако Господ се вслушаше в молитвите й? Тя беше жена с огромни добродетели и прекарваше голяма част от деня си в молитви, както всеки правоверен в родния му град Кум, вярата й в Господ бе твърда и тя беше посветила живота си на служба на нуждаещите се. Това бяха три от ислямските Пет стълба, към които можеше да се добави още един — християнските Велики пости не се различаваха много от ислямския Рамазан. Мислите му бяха опасни, но ако Аллах чуеше молитвите й, значи намеренията му не бяха записани и нямаше да се случат, а ако молитвите й останеха нечути… Мауди стисна слушалката между ухото и рамото си и позвъни.