По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Само един ли се е заразил? — попита Кати.
— Така ни съобщиха. Както обикновено, източникът е неизвестен.
— Ухапване от маймуна?
— Да, но изобщо няма да открием маймуната. Никога не успяваме.
— Смъртоносно ли е това? — попита Олтман. Не можа да се сдържи да не се включи в разговора.
— Официално се предполага, че степента на смъртност е осемдесет процента. Ще ви дам един пример. Ако извадите пистолета си и ме простреляте в гърдите, ето тук, шансът ми да оживея е по-голям, отколкото от онази малка гадинка. Шансовете са по-големи дори при левкемията и лимфомата. При СПИН е малко по-зле, но вирусът ти дава десет години. Еболата ти дава десет дни. Ужасно е смъртоносна.
11.
МАЙМУНИ
Райън винаги беше писал нещата си сам. Бе публикувал две книги по морска история — сега това му се струваше като някакъв предишен живот, изплувал в съзнанието му под хипноза — и бе написал безброй статии за ЦРУ. Всичко това беше свършил сам, навремето с пишеща машина, а по-късно с персонални компютри. Никога не бе обичал да пише — струваше му се трудна работа, — но се наслаждаваше на самотата, която вървеше заедно с писането. Да се затвори в собствения си малък интелектуален свят в безопасност от каквито и да е безпокойства, да придава форма на мислите си, така че да станат колкото се може по-съвършени и по този начин винаги да си останат твои мисли…
Вече не.
Главната съчинителка на речи се казваше Кали Уестън, ниска жена с мръсноруса коса, магьосница на словото, която, подобно на много членове на огромния персонал на Белия дом, беше постъпила тук заедно с президента Фаулър.
— Не харесахте ли речта ми за черквата? — Освен това се държеше и непочтително.
— Честно казано, просто реших, че трябва да кажа нещо друго. — Джак осъзна, че се защитава пред човек, когото едва познава.
— Разплаках се. — Тя замълча за ефект, впила в очите му откровено преценяващ, немигащ поглед на отровна змия. — Вие сте различен.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа… трябва да разберете, господин президент. Президентът Фаулър ме държеше при себе си, защото правех думите му да звучат състрадателно. В повечето отношения той е доста студенокръвен, бедният. Президентът Дърлинг ме държеше при себе си, защото нямаше по-добър. Постоянно се карам с персонала. Те обичат да редактират работата ми. А аз мразя да ме редактират някакви си търтеи. Караме се. Арни ме защитава, защото съм съученичка с любимата му племенница. Аз съм най-добрата в областта си, но навярно съм и най-досадният проблем за хората ви. Трябва да знаете това. — Обяснението й беше добро, но се отклоняваше от въпроса.
— Защо да съм различен? — попита Джак.
— Говорите онова, което наистина мислите, вместо онова, което мислите, че хората мислят, че искат да чуят. Ще е трудно да пиша за вас. Не мога да продължавам както преди. Трябва да се науча да пиша така, както обичах някога, а не по начина, заради който ми плащат. Трябва да се науча така, както говорите вие. Трудничко ще е — каза тя, вече приготвила се за самоотбрана.
— Разбирам. — Тъй като госпожа Уестън не принадлежеше към вътрешния кръг от персонала, Андреа Прайс се беше облегнала на стената (щеше да е застанала в ъгъла, само че в Овалния кабинет нямаше ъгли) и наблюдаваше всичко с лице на покерджия. Или поне се опитваше. Райън вече започваше да се научава да чете езика на тялото й. Явно Прайс не се интересуваше особено от Уестън. Той се зачуди защо. — Е, какво можете да напишете за два часа?
— Зависи какво искате да кажете — отбеляза жената. Райън й обясни с няколко кратки изречения. Тя не си водеше бележки. Просто попиваше, усмихваше се и накрая отново заговори.
— Те ще ви унищожат. Знаете го. Може би Арни още не ви го е казал, може би не го е направил никой от персонала, но това ще се случи. — Забележката стресна агент Прайс достатъчно, че да се изправи.