По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Но имаше и още нещо. Подобно на мафиотски дон, Хюсеин не мислеше за нищо друго освен за пари и за политическата власт, която осигуряваха те. Иран гледаше малко по-надалеч.
Всички държави около Залива бяха ислямски и повечето изповядваха вярата си съвсем стриктно. Изключение правеха Бахрейн и Ирак. В първия случай петролът в общи линии се бе изчерпал и тази страна — всъщност град-държава — беше придобила същите функции, които изпълняваше Невада за западната част на Съединените щати — бе се превърнала в място, където обикновените закони не действаха и далеч от суровите норми на дома си, хората можеха да си позволят алкохол, комар и други удоволствия. Ирак пък беше светска държава, която почиташе държавната религия само на думи, и това до голяма степен обясняваше убийството на президента й след дългата му и прекрасна кариера.
Но ключът към този регион си оставаше и винаги щеше да си остане религията. Саудитското кралство беше живото сърце на исляма. Там бе роден Пророкът. Там бяха свещените градове Мека и Медина и оттам се беше развило едно от великите световни религиозни движения. Не ставаше въпрос толкова за нефт, колкото за вяра. Саудитска Арабия спадаше към сунитския клон, а Иран към шиитския. Някога бяха обяснили на Райън разликите, но тогава те му се бяха сторили толкова незначителни, че не си бе направил труда да ги запомни. Това, каза си сега президентът, беше глупаво. Различията се бяха оказали достатъчно големи, за да превърнат две важни държави във врагове, а можеха ли да съществуват по-големи различия от тези? Не ставаше въпрос за богатството заради самото него. Ставаше въпрос за различна мощ, като онази, която израства от ума и сърцето — а оттам се превръща в нещо друго. Нефтът и парите просто правеха битката по-интересна за страничните наблюдатели.
Много по-интересна. Индустриалният свят зависеше от петрола. Всяка държава в Залива се страхуваше от Иран заради големината му, заради многобройното му население и заради религиозната страст на жителите му. Сунитите се страхуваха да не се отклонят от правата вяра. Всички останали се бояха какво ще стане с тях, ако „еретиците“ установят контрол над религията, защото ислямът е система от норми, обхващащи гражданското право, политиката и всички други форми на човешка дейност. За мюсюлманите Божието слово беше самият Закон. За Запада законът беше продължение на икономиката. За арабите — Иран не бе арабска страна — най-важният въпрос на света бе мястото на човек пред неговия Бог.
— Да, господин президент — след миг отвърна принц Али бин Шейх. — Те ще предприемат нещо.
Гласът му беше спокоен, но Райън знаеше, че вътрешно арабинът се тревожи. Саудитите никога не бяха искали падането на иракския президент. Макар и да бе враг, макар и да беше отстъпник от вярата, макар и да беше агресор, той изпълняваше полезна стратегическа цел за съседите си. Ирак отдавна представляваше буфер между държавите от Залива и Иран. В този случай религията играеше второстепенна роля след политиката, която пък, от своя страна, обслужваше религиозни цели. Като отхвърляше словото на Аллах, шиитското мнозинство в Ирак излизаше от играта и границата с Кувейт и кралството ставаше чисто политическата не религиозна. Но ако партията „Баас“ паднеше заедно с лидера си, Ирак можеше да се върне към вярата, изповядвана от мнозинството. Това щеше да постави по една шиитска страна и на двете граници, а лидерът на шиитския клон на исляма беше Иран.
Иран щеше да предприеме своя ход, защото го правеше вече от години. Религията на Мохамед се бе разпространила от Арабския полуостров на запад до Мароко и на изток до Филипините, а с развитието на модерния свят имаше свои представители във всички страни на земята. Иран беше използвал богатството и огромното си население, за да се превърне във водещата световна ислямска държава, като обучаваше мюсюлманското духовенство в собствения си свещен град Кум, чрез финансиране на политически движения в ислямския свят и чрез снабдяване с оръжие на ислямските народи, които се нуждаеха от помощ — най-пресният пример бяха босненските мюсюлмани, но те не бяха единствени.