По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Погледът, който предизвика това обяснение, не беше точно дружелюбен, но Олтман не го прие лично. Върнаха се в сградата и няколко минути по-късно отново излязоха навън, за да се качат на очакващия ги хеликоптер. Кати видя, че телевизионни камери снимат как полковник Ханк Гудман пали двигателите.
Таблото в оперативната стая на секретните служби на САЩ на няколко пресечки разстояние се промени. Червеният светодиоден екран показваше, че президентът на Съединените щати е в Белия дом, а първата дама — в движение. СЯНКА, БЕЙЗБОЛИСТ и ПЯСЪЧНИК се покриваха от друго табло. Същата информация се предаваше по секретна дигитална радиовръзка до Андреа Прайс, която седеше и четеше вестник пред Овалния кабинет. Други агенти вече чакаха в католическото училище „Сейнт Мери“ и детската градина „Джайънт степс“, които се намираха близо до Анаполис, както и в болницата „Джон Хопкинс“. В щатската полиция на Мериленд знаеха, че децата на Райън пътуват по шосе 50, и бяха разположили по маршрута извънредни постове, за да демонстрират полицейско присъствие. В момента още един хеликоптер на морската пехота следваше този на ХИРУРГ, а трети, с група тежковъоръжени агенти на борда, се движеше след трите деца. Ако някъде имаше сериозен атентатор, той щеше да види явната проява на сила. Агентите в колите и хеликоптерите щяха да са в обичайното си състояние на готовност, да оглеждат автомобилите и да записват номерата им, в случай че някой от тях им се стори подозрителен. Неозначени коли на Службата за сигурност щяха да обикалят наоколо и да правят същото, само че дегизирани като обикновени пътници. Членовете на семейство Райън никога нямаше да разберат истинските мащаби на охраната си, освен ако не попитаха, а досега го бяха правили малцина.
Нормалният ден беше започнал.
Вече не можеше да отрича. Нямаше нужда доктор Мауди да й го казва. Главоболието се бе усилило, изтощението все повече я налягаше. Както при малкия Бенедикт Мкуза, беше си помислила тя, после я озари надежда, че може да е пристъп на старата й малария. За първи път си мислеше такива неща. Но после започнаха болките, не в ставите, а най-вече в стомаха, и това бе все едно да наблюдава приближаващ се въздушен фронт, когато високите бели облаци водят след себе си страшна буря. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака и да се страхува от онова, което приближаваше, защото знаеше всичко, което щеше да стане. С част от разума си тя продължаваше да го отрича, а с другата част се опитваше да се скрие в молитва и във вярата си, но както при човек, който гледа страшен филм, въпреки че скрива лицето си, очите й надзъртаха отстрани, за да видят какво приближава, и това бе още по-ужасно заради безполезното й отстъпване пред него.
Гаденето се усилваше и скоро тя не можеше да го контролира с волята си, колкото и силна да беше.
Лежеше в една от малкото единични стаи в болницата. Слънцето навън все още светеше силно, небето бе ясно, прекрасен ден от безкрайния африкански пролетно-летен сезон. До леглото и имаше система, която вкарваше в ръката й стерилен солен разтвор, заедно с някакви слаби аналгетици и хранителни вещества, които да подсилят тялото й, но всъщност това беше просто отлагане. Сестра Жана Батист не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Тялото й бе безжизнено отпуснато от изтощение и толкова я болеше, че й костваше цяла минута усилия, за да обърне глава към прозореца и да види цветята навън. Първият силен пристъп на гадене почти я изненада и тя някак си успя да грабне легенчето за повръщане. Все още продължаваше да е достатъчно сестра и достатъчно в съзнание, за да види кръвта, въпреки че Мария Магдалина взе легенчето от ръцете й, за да го изпразни в специален контейнер. Сестра като нея и в болницата, и пред Бога, тя беше облечена в стерилна манта, носеше гумени ръкавици и маска, а очите й не успяваха да скрият скръбта й.
— Здравейте, сестро. — Беше доктор Мауди, облечен по същия начин, а тъмните му очи бяха скрити зад зелената маска. Той погледна картона, закачен на леглото. Данните за температурата бяха записани само преди десет минути и тя продължаваше да се покачва. Телексът от Атланта във връзка с изследването на кръвта й бе пристигнал още по-скоро и стана причина за идването му в изолационната сграда. Само допреди няколко часа кожата на сестрата беше бледа. Сега изглеждаше леко зачервена и суха. Мауди си помисли, че биха могли да смъкнат температурата със спирт, може би по-късно и с лед, за да се преборят с треската. Това щеше да нарани достойнството на сестрата. Наистина се обличаха целомъдрено, както е присъщо за жени, а болничната нощница, която носеше сега, подсилваше добродетелта й. Още по-тежък бе погледът й. Тя знаеше. Но все пак трябваше да й го каже.