По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Е, Доминго, затова ни трябват повече оперативни работници. Мисля, че може и да имаме две момчета по техеранските улици.
— Двама? Толкова много? — изсумтя Чавес.
— Е, можем да питаме Мери Пат.
ХИРУРГ имаше още една причина да не харесва новия пост на мъжа си. Когато излизаше, не можа да го види, защото той разговаряше с някого — е, сигурно бе свързано с онова, което видя по сутрешните новини, а това беше работа и понякога и на нея щеше да й се налага неочаквано да излиза от къщи за някой спешен случай в „Хопкинс“. Но прецедентът не й харесваше.
Тя погледна автоколоната. Можеше да се нарече само така — цели шест бронирани коли. Три от тях имаха задача да откарат Сали (с ново кодово име СЯНКА) и малкия Джак (БЕЙЗБОЛИСТ) на училище. Другите три щяха да отведат Кейти (ПЯСЪЧНИК) в детската градина. Отчасти, призна Кати Райън, вината беше нейна. Тя не искаше да се нарушава животът на децата. Децата нямаха никаква вина. Тя беше постъпила достатъчно глупаво, като се съгласи с новия пост на Джак, продължил само пет минути, и както с много неща в живота, човек трябваше да си понесе последствията. Едно от тях бе удълженото време за пътуване до училище само за да запазят приятелите си, но, по дяволите… правилно решение нямаше.
— Добро утро, Кейти! — Беше Дон Ръсел, приклекнал, за да прегърне и целуне ПЯСЪЧНИК. Кати не можеше да не се усмихне. Този агент бе пратен от Господ. Самият той с внуци, Ръсел искрено обичаше децата, особено малките. Двамата с Кейти си бяха паснали. Кати целуна най-малкото си дете за довиждане. Неговият телохранител — просто ужасно, едно дете да се нуждае от телохранител, но Кати помнеше собствените си преживявания с терористите и трябваше да приеме това — намести ПЯСЪЧНИК в колата, закопча колана й, след което първите три автомобила потеглиха.
— Чао, мамо. — Сали изживяваше период, през който двете с майка си бяха просто приятелки, и не я целуваше. Кати приемаше положението, макар да не й харесваше. Същото беше с малкия Джак.
— До скоро, мамо. — Но Джон Патрик Райън Мл. бе достатъчно голям, за да иска да седи на предната седалка, което този път по изключение му позволиха. Поради обстоятелствата около идването на семейство Райън в Белия дом двете подразделения на охраната бяха подсилени и наброяваха двайсет агенти, които засега щяха да пазят децата. Бяха казали на Кати, че след около месец броят им ще бъде намален. Децата щяха да пътуват с нормални коли, вместо в бронирани. Що се отнасяше до ХИРУРГ, хеликоптерът й я чакаше.
Проклятие. Всичко се повтаряше. Беше бременна с малкия Джак, когато научи, че терористите са… защо, по дяволите, изобщо се бе съгласила с това? Най-голямата подигравка беше, че макар и омъжена за на теория най-могъщия човек на света, и той, и семейството му трябваше да изпълняват заповедите на други хора.
— Така е, докторе. — Това бе гласът на Рой Олтман, нейния главен агент. — Гаден живот, нали?
Кати се обърна.
— Можете да четете мисли?
— Това е част от работата ми, госпожо. Зная…
— Моля ви, казвам се Кати.
Олтман се изчерви. Не една първа дама беше придобивала царствени маниери с възкачването на съпруга си, а децата на политиците не винаги бяха забавление за охраната, но семейство Райън, вече се бяха съгласили агентите, изобщо не приличаха на хората, които обикновено им се налагаше да пазят. В известен смисъл това не бе редно, но човек трудно можеше да не ги хареса.
— Заповядайте. — Той й подаде картонена папка. Това бяха пациентите й за деня.
— Днес просто ме следвайте — каза тя. Е, поне по време на полета можеше да свърши малко писмена работа.
— Знам. С професор Кац се разбрахме да ни държи в течение — така че да не нарушаваме графика ви — поясни Олтман.
— Да не би да проучвате досиетата и на пациентите ми? — мислейки, че се шегува, попита Кати. Не беше така.
— Да. В болничните регистри се пазят имената, рождените дати и номерата на социалните осигуровки. Правим проверка в архива на полицията и в нашия собствен архив на… хм… на хората, които държим под око.