Луната е наставница сурова

Съгласен, използваме месеца в много неща. От него зависи кога излизаме на повърхността, защо излизаме и колко дълго оставаме. Но освен че щяхме да се разминаваме във времето с единствените си съседи, сещаше ли се тази бъбрива вакуумна глава какво би означавало това за всички основни числа в науката и техниката? Като занимаващ се с електроника човек аз изтръпнах. Значи хвърляхме на боклука всяка книга, таблица и инструмент и започваме от нула? Помня, че някои от прадедите ми са го направили, когато преминали от старите английски мерки към универсалната система, ама те го сторили, за да се улеснят. Нещо като дванайсет инча в един фут, не знам си колко фута в една миля. Унции и фунтове! О, Боже!

Имало е смисъл да променят това, но защо човекът си дереше гърлото, само и само да обърка всичко?

Някой искаше да създаде комитет, който да определи кой всъщност е езикът на Луната, после да глобява всеки, ако говори английски или друг език. Ох, хора!

Четох в „Лунатик“ предложенията за данъци — четири различни спрямо привържениците на единното облагане. Данък на кубатура, дето наказваше желаещите да разширяват тунелите. Поголовен данък (еднакъв за всички). Подоходен данък (ще ми се да видя онзи, който ще изчисли парите на семейство Дейвис или пък измъкне и думичка от Мами!). Накрая и „въздушен“ налог — не таксите, внасяни и без това, а нещо друго.

Не си представях Свободната Луна с подобна социална политика. Преди нямахме никакви и пак се оправяхме. Плащахте за всичко, което получавахте. Transtaafl. Че как да бъде иначе?

Веднъж едно надуто човече предложи лошият дъх и телесната воня да бъдат престъпление, наказано с елиминиране. Почти се съгласих, случвало ми се е да стоя затворен в капсулата с разни миризливци. Ала не е било честно и, общо взето, се регулира от само себе си — постоянно небрежните или нещастниците, които нищо не могат да направят с тялото си, едва ли създаваха поколение с нашите придирчиви хубавици.

Една дама (повечето заседатели бяха мъже, но жените компенсираха броя с глупостите си) приготви цял поменик, искаше да го пробута като законопроекти. И то за лични въпроси. Никакви многолюдни бракове. Никакви разводи. Никакви прелюбодеяния — наложи се да потърся думата в речник. Без спиртни напитки, по-силни от четириградусова бира. Църковни служби само в съботите и всичко друго спира през тези дни. (Поддържането на налягане, въздух и температура също, нали, госпожо? Заедно с телефоните и капсулите?) Дълъг списък със забранени лекарства и един по-кратък, които да бъдат продавани по рецепта на дипломиран доктор. (А що е то дипломиран доктор? Знахарят, при когото ходех, беше окачил табела „Практикуващ лекар“ — освен това приемаше залози и затуй се отбивах при него. Вижте какво, госпожо, нямаме медицински институти на Луната!) Е, тогава нямахме. Тя искаше дори хазарта да постави извън закона. Ако лунатикът не може да хвърля на „двойно или нищо“, ще отиде там, където разрешават, даже да му пробутват зарове с тежести.