Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Докато оглеждаше спалнята с надеждата да зърне нещо интересно, отвън долетя гласът на Джейк:
— Ей! Къде си? Ох! Влизаш или излизаш? Сипах ти шабли с лед, най-доброто, което можах да направя.
— Чудесно. Това нейно ли е? — Тя посочи кимоното от фина материя.
Джейк се опули.
— Да. Извинявай.
— О, няма за какво да се извиняваш. — С няколко бързи движения Джоан смъкна чашките и бикини поличката и остана само по сандали и грим. След това нахлузи кимоното.
— Така ли се слага? Хоп, май се загърнах по мъжкия начин. — Тя смени разположението на пешовете. — Приличам ли на нея?
— Юнис! О, Юнис!
Тя разгърна кимоното, остави го да се свлече на земята и се сгуши в обятията му.
— Достатъчно, мили, Юнис не иска да плачеш. Юнис иска да си щастлив. И Юнис, и Джоан Юнис го искат. Джейк, притисни ме силно. Ние сме едни изгубени самотници — а ето, че се намерихме. — Докато се притискаше към него, разкопча ризата му. „Юнис, страх ме е!“ („Спокойно, миличка. Напявай си «Ом мани падме», аз поемам нещата.“) „Ом мани падме хум… ом мани падме хум… ом мани…“
Телефонът иззвъня и Джоан неволно подскочи, откъсна устните си от устните на Джейк и промълви:
— Дявол го взел!
— Не му обръщай внимание — отвърна с пресипнал глас Джейк. — Сигурно е грешка. Никой не знае, че съм тук.
— Ако не отговоря, пак ще ни позвънят. Остави на мен, мили. Къде е проклетият телефон? Във всекидневната?
— Да, но тук има втори апарат.
— Мисли си за хубави неща. — Джоан се надигна и като потропваше с високите си токчета, се доближи до телефона така, че камерата да улавя само лицето й. След това попита с хладен глас:
— Домът на господин Соломон. Кой се обажда?
Екранът остана пуст.
— Записано съобщение. Спешно повикване за адвокат Соломон, трети опит.
— Разбрано. Кой го търси?
Гласът се смени, но екранът продължи да пустее.
— Говори телефонният секретар на господин Соломон. Съдия Маккамбъл ви праща спешно съобщение. Казах му, че най-вероятно господин Соломон е в клуба, но той настоява да го търся на този номер.
— Един момент. — Джоан погледна през рамо и раздразнено забеляза, че Джейк вече си закопчава ризата. — Господин Соломон е тук. Можете ли да го свържете със съдия Маккамбъл?
— Благодаря ви. Един момент.
Джейк застана до Джоан и й подаде дрехите. Тя ги взе, но не се облече.
Екранът светна.
— Джейк, ние… ехей! Братко Шмит!
— Алек! Колко мило!
— Отстъпи назад, за да мога да те видя, мила. Мак, не се бутай. — На екрана до лицето на Трейн изникна и лицето на съдията. — Джейк там ли е?
— Точно до мен, момчета.
— Ах, да, виждам му ризата. Покачи се на нещо, миличка, за да се изравниш с него — ще разговаряме четиримата. Или отстъпи назад.
— Готово. — Джоан завъртя камерата нагоре, постави си с неохота чашките на гърдите, навлече поличката и се изправи. — Виждате ли ме сега?
— Не много добре — оплака се с вибриращ баритон съдията. — Джейк, я мръдни встрани. Джоан, трябва ти стол. Или не, Джейк, вдигни я на ръце — ах, ти, щастливецо!
— Господа, стига дрънканици. Какво толкова спешно има? А, съдия, благодаря за вертолета. Достави ни бързо и безпроблемно.
— Няма нищо, приятелче. Джейк, моят стар съквартирант роди блестяща идея — без съмнение благодарение на продължителната си връзка с мен. — Съдията им обясни накратко какво ще направят двамата, за да могат да са полезни на Джоан. — Моят кабинет ще е нещо като команден център на операцията. И без това ще се наложи да прекарам няколко дни тук — ще движа нещата по телефона. След това ще прекараме документите през съда и ще отправим нов иск. Всичко ще бъде изпипано както трябва, за да може да установим веднъж и завинаги самоличността на брат Шмит. Междувременно Алек ще изпълнява ролята на Петкан. Той е тъп, но як, освен това може да издържа по няколко нощи, без да спи.
— Радвам се да го чуя, господа. Честно казано, вече се чудех как ще се справя с цялата предстояща работа. Както знаете, не разполагам със сътрудници, на които да разчитам.
— Знаем! — Алек подскочи ентусиазирано. — Остави на нас да се справим с онези хищници. Нали, Мак?