Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Същото сториха и другите. Последният, който реши съдбата на красивата жена, бе Хуго фон Пал.
Омраза и възмущение се появиха в очите му. Бакунин остана доволен, като забеляза това.
След няколко минути Янаки съобщи резултата:
— Феодора е осъдена на смърт!
— Сега, драги приятели, да изберем човек за отмъщението. — И отправи поглед към Исидор. Нашата дружина прие двама нови члена: на единия дадохме задача да отмъсти на Ягодкин, а на другия — да убие Бояновска.
Исидор скочи, очите му блестяха и той страстно изрече:
— Какво искаш, заповядай, велики човече, аз те слушам, без да размишлявам.
— Тъй те искам — рече Бакунин, като се смееше. — На тебе възлагам задачата да убиеш Бояновска. За тази цел имаш 8 дни на разположение. След 8 тези дни Бояновска да е мъртва.
Исидор се поклони и целуна ръка на Бакунин.
— Ти ще бъдеш доволен от мене — каза той. — Дори да е самата Венера, няма да ме заслепи; аз ненавиждам женската любов.
— Днешното заседание е закрито — каза Бакунин. — Разпръснете се в различни посоки, братя, но гледайте при първия зов пак да се съберете.
— Сбогом, братя, помнете това, що ни въодушевява.
— Смърт на сегашната власт, да живее свободна Русия!
Нихилистите станаха, запрегръщаха се, разцелуваха се и подир това се разотидоха през задния изход, посочен им от Яники.
След Бакунин излезе с наведена глава и Хуго.
Бе блед и замислен. Може би за него бе голямо щастие, че Бакунин не чу думите, що треперещите му устни изрекоха: „Бедната Клариса Ягодкина!“
XV. ЦАРСКАТА МАГЬОСНИЦА
Същата вечер, когато се състоя събранието на нихилистите, Михаил Бакунин вървеше по площада „Св. Апостол“ е зави по Марина улица, която водеше към тъмния град.
На площада човек се възхищаваше на хубавите грамадни здания, дойдеше ли на Марина улица, виждаше тесни мръсни улички, четири стари казарми, все едно че гледаш декорациите на някой театър!
Толкова очебийна беше разликата между аристократичната и плебейската част на града, от величието — до нищетата, от изобилието — до оскъдността.
Бакунин гледаше с измъчен поглед бедно облечените хора, които срещаше по пътя. Взираше се в полуголите деца, които си играеха пред къщи и закачаха минаващите пияници.
Великият повелител се бе прикрил с маска.
Гъстата хубава брада му придаваше горд вид. Той бе облечен като руски търговец. Сребърни шпори дрънчаха на ботушите му. Шапка покриваше косата му. В ръцете си имаше бастун със сребърна дръжка.
Бакунин влезе в седмата къща на Марина улица, която не бе тъй красива, както другите. Той се изкачи на първия етаж.
На картичката до звънеца пишеше: „Госпожа Балони“.
Щом Бакунин позвъни, вратата се отвори, появи се едно грозно момиче и го попита какво желае.
— Желая Да говоря с госпожа Балони — каза заповеднически Бакунин.
Грозното дете отговори на италиански:
— Госпожата сега разговаря със звездите, та няма време за вас.
— По дяволите! — каза Бакунин също на Италиански. — Не си играй с мене, ако не искаш да усетиш камшика ми. Веднага иди и кажи на госпожата си, че „приятелят от гората“ желае да говори с нея, а аз ще почакам в чакалнята.
Като каза това, той сам отвори вратата и влезе.
Стените на стаята, в която влезе Бакунин, бяха изписани със звезди и животни и това правеше впечатление на посетителя. Пъстър килим покриваше целия под.
В единия ъгъл се виждаше казан, от който излизаше по малко пара. Тежки завеси покриваха кръглите прозорци, което правеше стаята доста тъмна, а слабата светлина на кандилото й придаваше тайнствен вид.
Никакво впечатление не направи на Бакунин тази стая. Изглеждаше, че бе добре запознат с обстановката. Той знаеше, че всичката тази тайнственост бе преднамерена, та затова се усмихна и каза:
— Добре си разбира от работата тази вещица Балони. Тя знае човешките слабости и едва ли би избрала по-хубаво място от Петербург, тъй като всеки руснак се ражда за известна цел. Чувам слабата й кашлица, която не я оставя от десет години. Разбира се, ако не се преструва. Но ето че идва…
Изведнъж вратата се отвори и един чуден призрак влезе в стаята — стара мършава жена, чиито очи блестяха като два въглена.
Тя бе южен тип, кривият й нос, бляскавите й очи и жълтеникавата й кожа показваха, че старата госпожа Балони — така се казваше — е италианка, а и самото име я издаваше.
Тя се подпираше на тръстиково бастунче, роклята й имаше такъв жалък вид, като че нарочно бе снаждала парцали, за да си придаде по-немощен вид.