Академия за вампири

Знаех, че на обяд Мейсън щеше да ме посрещне приветливо на неговата маса, но приятелите му едва ли щяха да проявят подобна благосклонност. Не исках да ставам причина за дрязги помежду им. Затова избрах масата на Натали.

— Чух, че Лиса отново се опитала да избяга, но ти си я спряла — поде тя.

Никой не знаеше защо Лиса е била в клиниката. Надявах се това поне да остане в тайна. Но да избяга? От къде на къде се появи този слух?

— Защо да го прави?

— Не зная. — Тя понижи глас. — А защо напусна Академията първия път? Просто така чух.

Историята се раздухваше с всеки изминал ден, като се разнасяха какви ли не слухове относно причината за постъпването на Лиса в клиниката. Най-масови бяха, разбира се, версиите за бременност и аборт. Някои пък шепнеха, че може да е прихванала болестта на Виктор Дашков. Но нито една не се доближаваше до истината.

Напуснах класната стая след последния час възможно най-бързо, но замрях на място, като видях Мия да се насочва към мен.

— Какво искаш? — попитах аз сърдито. — Днес нямам време да се разхождам навън и да си играя, момиченце.

— Сигурно ти се ще да си с някого другиго, който обаче нещо не се появява?

— За разлика от теб ли? — попитах.

Спомних си какво бе казал Кристиан и донякъде ми стана жал за нея. Но чувството на вина скоро изчезна — достатъчен ми бе само един поглед към лицето й. Може и да е била жертва, но сега се бе превърнала в чудовище. Гледаше толкова студено и хищно, съвсем различно от деня, в който беше отчаяна и сломена. Беше се съвзела след онова, което Андре й бе причинил — ако въобще беше вярно, макар че допусках да е истина, — така че вече нямаше да се предаде. Особено сега, след спречкването с Лиса. Мия явно умееше да оцелява.

— Тя те изрита, но ти си прекалено надута, за да си го признаеш. — Сините й очи ме пронизваха с нескрита злоба. — Не искаш ли да й го върнеш?

— Да не би съвсем да си превъртяла? Тя е най-добрата ми приятелка. И защо въобще още се занимаваш с мен?

Мия изцъка с език.

— Тя вече не ти е приятелка. Хайде, кажи ми какво се случи в клиниката. Нещо голямо е, нали? Тя наистина ли е бременна, познах ли? Кажи ми какво е.

— Махай се.

— Ако ми кажеш, ще накарам Джеси и Ралф да си признаят, че са измислили цялата история.

Спрях и се извърнах, за да я погледна свирепо право в лицето. Изплашена, тя отстъпи няколко крачки. Трябва да си бе спомнила някоя от последните ми заплахи да прибягна до физическо насилие, да й смеля кокалите.

— Много добре зная, че те са я измислили, защото нищо не съм правила нито с единия, нито с другия. Ако обаче отново се опиташ да ме настройваш против Лиса, за теб ще се говори, че кървиш, защото ще ти изтръгна гръкляна!

Гласът ми ставаше все по-гръмък с всяка следваща дума, докато накрая се разкрещях с все сила. Мия отстъпи още назад, скована и ужасена.

— Ти наистина си луда. Не е чудно, че тя те разкара. — Сви рамене. — Както и да е, и без твоя помощ ще разбера какво става.