Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Бях се насилила да проникна в главата й, но сега се оказа, че не мога да изляза. Емоциите й ме бяха впримчили — бяха твърде силни, прекалено мощни. Трябваше да избягам. Знаех го с цялото си същество. Трябваше да я спра. Тя беше прекалено слаба след моето лечение, така че сега за нищо на света не можеше да си позволи да губи толкова много кръв. Време беше да кажа на някого.
Най-после прекъснах връзката и отново се озовах в клиниката. Дмитрий ме държеше, разтърсваше ме нежно, докато повтаряше името ми отново и отново в опит да привлече вниманието ми. До него стоеше доктор Оленски с напрегнато, притъмняло от тревога лице.
Взрях се в Дмитрий. Чак сега осъзнах колко е разтревожен и загрижен за мен. Кристиан ми бе казал да намеря някого, който наистина може да помогне. Някого, на когото мога да се доверя. Досега бях пренебрегвала съвета му, защото не вярвах на никого, освен на Лиса. Но сега, докато гледах Дмитрий, изпълнена с онова усещане за разбиране, което двамата споделяхме, разбрах, че вярвам на още някого.
Заговорих с пресеклив глас:
— Зная къде е. Лиса. Трябва да й помогнем.
Глава 19
Трудно бе да се каже какво ме подтикна да го направя. Отдавна таях в себе си толкова много тайни, вярвайки, че така защитавам Лиса. Но осъзнах, че не й помагам, като крия, че се наранява. Не успях да я накарам да спре — и сега се питах дали не бях причината да започне. Нищо подобно не се бе случвало, преди тя да ме излекува след автомобилната катастрофа. Какво щеше да стане, ако ме бе оставила цялата в рани? Може би пак щях да успея да се възстановя. И навярно днес всичко с нея щеше да е наред.
Останах в клиниката, докато Дмитрий доведе Албърта. Той нито за секунда не се поколеба, когато му съобщих къде се намира Лиса в момента. Предупредих го, че тя е в опасност и той веднага тръгна.
След това всичко приличаше на бавно разиграващ се кошмар. Минутите едва се влачеха, докато чаках в болничното легло. Когато Дмитрий най-после се върна с изпадналата в безсъзнание Лиса, в клиниката настана суматоха и всички настояха в един глас аз да стоя настрана. Тя бе изгубила доста кръв и въпреки че имаха на разположение захранваща, беше доста трудно да я върнат в съзнание, за да може да приеме кръв от нея. Чак в полунощ — разбира се, според обратната подредба на денонощието в Академията — решиха, че Лиса е вече достатъчно стабилизирана, за да ми разрешат да я посетя.
— Вярно ли е? — попита ме тя, когато най-после ме допуснаха в стаята. Тя лежеше на леглото с превързани китки. Знаех, че бе поела доста кръв, но въпреки това ми изглеждаше твърде бледа. — Казаха ми, че си била ти. Ти си им съобщила.
— Длъжна бях — заоправдавах се аз, като не смеех да се приближа много до нея. — Лис… сега ти се нарани по-лошо от всеки друг път. А след като ме излекува… и след всичко, което преживя с Кристиан… вече не можеше да се справиш сама. Нуждаеше се от помощ.
Тя затвори очи.
— Кристиан. Ти знаеш за това. Разбира се, че знаеш. Ти винаги всичко знаеш.
— Съжалявам, само исках да помогна.
— Забрави ли какво ти е казала госпожа Карп? Че всичко трябва да се пази в тайна.
— Тя имаше предвид нещо съвсем друго. Не мисля, че тя би искала да продължаваш да се нараняваш.
— Каза ли им за другото?
— Все още не — поклатих глава аз.
Тя се извърна към мен и ме изгледа студено.
— Все още не. Но се каниш да го направиш.
— Длъжна съм да го направя. Ти можеш да лекуваш, но това те убива.
— Излекувах теб.
— Сигурна съм, че щях да се оправя. Глезенът ми щеше да оздравее. Не си струваше това, което ти костваше на теб. И мисля, че знам как е започнало… когато за пръв път си ме излекувала…
Обясних за откритието си за автомобилната катастрофа и как оттогава в нея са започнали да действат силите, а след тях се е появила и депресията й. Изтъкнах още, че телепатичната ни връзка се е оформила също след злополуката, макар все още да не разбирах напълно на какво се дължи това чудо.
— Не зная какво става, но то е извън нашия контрол. Нуждаем се от помощ.
— Те ще ме отведат — каза накрая тя. — Също като госпожа Карп.
— Мисля, че ще се опитат да ти помогнат. Всички са много разтревожени за теб. Слушай, Лис, правя го заради теб. Просто искам да си добре.
Тя се обърна на другата страна, с гръб към мен.