Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Не те разбирам. Изясни се!
— Ти каза, че Христос е небесният властелин и съдник, дарителят на блаженството, комуто трябва да се подчиняват и прокълнатите. Така че изобщо не е необходимо да питам кой стои по-високо, той или Мохамед, а само ще потвърдя казаното от теб. Христос един ден ще съди всички, също мюсюлманите. Той следователно е ваш по-висш господар, от което излиза, че вие сте християни като нас!
Той се умълча. Другите също. По лицата им се четеше дълбоко смущение.
— Кой от вас ще дръзне да ми възрази? — попитах. — Кой от вас се мисли по-сведущ в Корана и неговите тълкувания от мен, християнина, европееца? Нека ми възрази и аз ще му отвърна с думите на Корана и неговите тълковници!
Писарят опита сега да се оправдае:
— Ти веднага ни изкачи твърде високо, ефенди. Човек трябва да започва отдолу. А ти подхващаш направо Небето, Страшния съд!
— Който не знае нищо, нека започва отдолу. Но ние християните сме добре осведомени за Небето, понеже там е нашият бащин дом, където ни чака Иса бен Мериам. Няма и една-единствена религия, над която да не стои онзи, който според собствените ви възгледи раздава смърт или живот, проклятие или блаженство, и следователно всички хора са християни. Възпротивявайте се колкото си щете, нещата си остават такива! Давайте на религията си каквото име искате, високо над всички тези имена ще стои пак този, според когото ние биваме наричани християни! Искаш ли още сведения за моята вяра, о, кетиб? С удоволствие ще ти ги дам!
— Стига вече религии, стига вече вероизповедания! — вметна тук бързо мнимият шейх ул ислям, за да измъкне своя "писар" от видимото голямо затруднение. — Ние се намираме на територията на джамикуните, а не вече на Небето. На земята сме и ще те помоля, ефенди, да признаеш това, което важи тук, в страната, а именно върховното господство на Мохамед!
Мислеше, че е изиграл добър коз, но аз отговорих:
— Да, ние седим при джамикуните и трябва да се ръководим според това, което е валидно тук, в страната. Но то не е господството на Мохамед!
— Напротив! — подскочи той. — От днес вие сте таки-джамикуни и значи трябва да вярвате в Мохамед! Та нали тъкмо това искахме да постигнем. Ние го скрепихме с хляб и сол и вие вече не можете да върнете нещата назад. При нас е в сила думата. Който не сдържа това, което е обещал с хляб и сол, е мошеник! Мошеник ли искаш да бъдеш?
Станах бавно, втикнах невъзмутимо ръце в пояса и заговорих:
— Какво ни бе предложено и какво приехме и скрепихме? Цялата територия на кюрдите таки от днес преминава в ръката на Устад! Той ще бъде техен устад, друго нищо! Ти каза буквално: "Обединението на двете племена ще се извърши в ръцете и под надзора на Устад и той ще бъде повелителят на това ново племе!" Това бе скрепено с хляб и сол. Е, питам аз, кой ще бъде сега мошеникът?
Никой не отговори. Аз продължих:
— Следователно за таки кюрдите няма друг повелител освен Устад. И понеже аз стоя на негово място пред вас, то аз съм господарят, комуто хората трябва да се подчиняват, тук и отвъд при таки. Къде е онзи, който иска да ни заповядва в какво да вярваме? Нека се изправи като мен и застане отпреде ми! Много ми се ще да знам що за очи ще има един такъв мошеник!
Никой не помръдна. Всички гледаха в земята. Но очите на Педехр заискриха, а ходи-и-джуна се усмихна леко на себе си.
— Вие мълчите — продължих. — Тогава отговорете поне на един друг мой въпрос! С чие пълномощие идвате тук да ми направите този "дар"? Господарят на страната, шах-ин-шахът, ли ви праща? От племето на таки кюрдите, копнеещи по нашия Устад, ли сте пратени? Провели са джемма и са решили, че той трябва да стане техен господар и повелител? Вие сте емисари, които са изпратили да ни го съобщите? Къде е подписът на шаха? Къде са печатите на старейшините на племето? Нима наистина сте смятали за възможно, че ще ви се удаде да изпълните при нас един такъв карагьоз оюню[50]? Трябва ли да приема за истина, че сте дотолкова глупави, че да искате да ни давате заповеди относно по-нататъшното съществуване на руините? Аз го сметнах за някакъв нескопосен майтап! Що за безумие е да се мисли, че за едни празни слова ще ви хвърлим веднага послушно пред нозете всичко онова, което сме, и което имаме, за да се превърнем после в новото племе в нищо! Вие нямате никакви правомощия, наистина, но ви казвам: цялата страна, целия свят да ми дадете, пак няма да можете да спасите руините, дето са ви легнали толкова много на сърцето! Дойде ли им времето, те ще рухнат, защото това време няма да пита някакъв си там шейх ул ислям за разрешение!
50
Карагьоз оюню — игра на сенки, фарс — б.а.