Пирамидата на бог Слънце

— Категорично не. Който се реши да извърши такова безчестие, на него ние вече няма какво да повеляваме или запретяваме.

— Значи неговата личност при всички случаи си остава неприкосновена?

— Доколкото се държи като състезател, а не като враг, да.

— Това е, което исках да знам. Доволен съм. Ще смятаме, че сме се обадили за участие, и със сигурност ще дойдем.

Загледа се в земята, после ми хвърли приветлив, едва ли не нежен поглед и продължи:

— Всъщност имам още един въпрос. Отнася се до твоята вяра. Християнин ли си?

— Да. Но и ти също!

Дадох този странен отговор, понеже очаквах дълга, безплодна религиозна дискусия и исках максимално да съкратя работата. Времето на криеница за мен вече беше минало. Сега знаех достатъчно и нямах намерение да позволя да ме считат за човек с духовно изостанал мироглед. Оня отметна шокирано глава и извика:

— Аз? Християнин? Аллах да ме предварди! Кой ти е издрънкал тази най-голяма от всички лъжа?

— Лъжа, казваш? Корана лъжец ли е?

— Не. Всяка негова дума е свята и нашите тълковници са също така свети. Да не искаш да твърдиш, че това, което каза, си го взел…

— Да.

— Докажи го тогава! Ама какво ли може да знае един европеец, един християнин за Корана и неговите тълкувания!

Сключи съжалително ръце, вдигна очи нагоре и доби оттам поглед на небесно състрадание, който ми изпрати в несъкратен вид. Приех го спокойно и попитах:

— Кое стои за теб по-високо, Небето или земята?

— Небето естествено — отговори.

— Временното или вечното?

— Вечното.

— Един властелин и съдник на няколко милиона, или един властелин и съдник над всичко, което е живяло, живее и ще живее?

— Последният.

— Ти почиташ Мохамед. Вярваш в неговото учение и съдиш тук на земята според словата, които ви е оставил. Той следователно е законодател на всички мохамедани. Но какъв ще бъде един ден в онова небе?

— Най-величавият от всички пророци.

— Чувал ли си за Омайяд джами в Дамаск?

— Да. Тя е най-великолепната и всеизвестната, заради Съдния ден. Защото Иса бен Мериам[49] ще се спусне в този ден на едно от нейните минарета, за да съди живи и мъртви. Но за какво тези въпроси, които ми се струват съвсем безсмислени и излишни?

— Как можеш да питаш така, о, кетиб! Твоят повелител, шейх ул ислям, до когото седиш, със сигурност е по-проницателен от теб и ще ти каже, че ти току-що се призна за християнин.

— Аз? — кипна той гневно. — По-умен от мен? Еф…

Спря по средата, защото почувства, че в този момент съвсем изпадна от ролята си на подчинен. Погледът му се отправи на възбог, за да си достави потребното душевно спокойствие, и когато това стана, продължи: