Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Не мога да жертвам тези верни хора.
— Това ще се случи и ако Ваше Величество остане тук.
— А какво ще стане с моите генерали, ако ми се удаде да избягам? Те ще бъдат заловени!
— Такава е съдбата им.
— И ще е възможно ли после човек да се застъпи за тях?
— Никой няма да се вслуша в това застъпничество.
— В такъв случай биха били изгубени всички — Маркес, Мирамон…
Мехиа се осмели да прекъсне императора:
— Вярва ли наистина Негово Величество да спаси Мирамон с ходатайство? Той ще е първият, когото ще дадат под съд.
— Той стои под моя закрила.
— Никой няма да признае тази закрила. Мирамон е смятан от цялата страна за изменник.
— Генерал е!
— Зная го и мога да го потвърдя.
— Генерал е! — извика още веднъж строго Макс. Мехиа не го взе под внимание. Той продължи:
— Хората стоварват върху него вината за всичко, което се е случило.
— Докажете го!
— Слушал ли е Негово Величество за Джекър?
— От само себе си се разбира!
— Този емигрирал във Франция швейцарец зае през 1859 на тогавашния президент на Мексико Мирамон седем милиона франка. Той му връчи три милиона в брой, а останалите в ценни книжа. После Джекър получи от Мирамон полица, издадена от името на република Мексико, и то на сума седемдесет и пет милиона франка. Следователно над шестдесет и осем милиона са били придобити чрез мошеничество.
— Генерале!
— Този шарлатански дълг купи несъщият брат на Наполеон мосю Морни.
И понеже Хуарес не пожела да плати сумата, то…
— Генерал Мехиа! — извика още по-заплашително Макс. Ала Мехиа не се подведе от неговия плам. — … то Наполеон нахлу с войска в нашата красива страна!
— Аха, вие ме правите съпричастен на Наполеон! — разгневи се Макс.
— Не, далеч съм от тая мисъл! Нека Бог ме пази от нея! Считам само за свой дълг да обърна внимание на Негово Величество върху гласа на страната, на народа, който може би един ден ще стане…гласът на историята.
— Вие сте повече от дързък!
— Такъв съм, само за да спася Негово Величество. Трябваше да докажа, че Мирамон не може да очаква нищо, нито милост, нито състрадание. А Маркес, Видаури и останалите, под чийто гнет пъшкат жителите на столицата, също няма да се отърват, ако Негово Величество се жертва за тях. Главата на Негово Величество е много по-ценна, отколкото всички тези мъже събрани заедно. Аз присъединявам своята жарка молба към тези на всички ваши верни слуги и поданици, Ваше Величество. Думата бягство в случая няма онова грозно звучене, както се струва на пръв поглед! Ваше Величество, доверете се на мен! Върнете се в Европа, за да съберете сили да подхванете наново Голямата игра, за която разумът ни съветва, че засега е изгубена и тогава ще спечелите.
Мехиа беше коленичил пред Мекс и притискаше ръцете му.
— Аз…не мога! — промълви императорът. Тогава Мехиа изигра своя последен, най-добър коз:
— Нека Негово Величество помисли за нашата височайша императрица! Може би спасението за нея все още е възможно. Може би нейните очи пак ще се оживят, когато паднат върху човека, комуто принадлежат душата и сърцето й. Дали не е изпаднала в мрака на неспасяема душевна гибел, приемайки, че този човек е починал, умрял в някой тъмен ъгъл от ръката на престъпник?
Императорът издърпа ръцете си от генерала и захлупи смъртнобледото си лице.
— Коя…кого споменахте?
— Нейно Величество императрицата, която Ваше Величество вероятно би могъл да спаси, спасявайки сам себе си.
— Шарлот, о, Шарлот!
При този болезнен вик между пръстите на императора покапаха сълзи. Той беше дълбоко развълнуван. Гърдите му се издигаха и спускаха, а иззад скриващите лицето ръце се чу хли-пане.
— Ваше Величество! — прошепна умолително все още коленичещият Мехиа.
Тогава Макс смъкна ръце и пророни под обилни сълзи:
— Мехиа, вие докоснахте една струна, на чийто акорд никога не бих могъл да противостоя.
Преданият Мехиа подскочи.
— О, милостиви Боже, нима си насочил сърцето на моя император?
— Да, Той го насочи — отвърна Макс. — Моята съпруга, моята Шарлот не бива да остава в безумието си, ако съществува възможност да върна светлината на нейния дух. Значки считате спасението за възможно?
— Да, но единствено чрез бягство!
— Имате предвид тайно бягство?
— Не. Тайно да бягам, аз също съм твърде горд. Наистина не е необходимо всеки да знае предварително, че Негово Величество се кани да напуска страната. Начело на верните хусари аз ще отведа Негово Величество в безопасност до морето.