Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Хора от типа на покойния Бретшнайдер, тайния агент от стара Австрия, бродят и днес в голям брой из републиката. Извънредно много ги интересува какво си говорят хората.
Не зная дали ще успея да постигна целта си с тая книга. Веднъж чух един човек да ругае другиго, като му казваше: „Ти си идиот като Швейк“, това обстоятелство не говори особено в моя полза. Но дори ако думата „Швейк“ се превърне само в нова ругатня от пъстрия венец попръжни, ще трябва да се задоволя и с това обогатяване на чешкия език.
Ярослав Хашек
Част II
На фронта
Злополуките на Швейк във влака
В едно второкласно купе на бързия влак Прага–Ческе Будейовице имаше трима души: поручик Лукаш, срещу когото седеше стар, напълно оплешивял господин, и Швейк, скромно застанал до вратата на купето, приготвен да изслуша новия порой от гръмотевици на поручик Лукаш, който, без да обръща внимание на плешивия цивилен, из целия път гръмогласно внушаваше на Швейк, че е говедо и прочие.
Ставаше въпрос не за друго, а за една дреболия — броя на куфарите, за които се грижеше Швейк.
— Откраднаха ни един куфар — упрекваше го поручикът, — и как спокойно го казва, диването му с диване!
— Наистина го откраднаха, господин поручик — тихо се обади Швейк. — По гарите се въртят много такива мошеници. Аз така си представям работата: един от тях безсъмнено е хвърлил око на вашия куфар и безсъмнено използувал момента, когато аз се отдалечих от багажа, за да ви доложа, че всичко е наред. Той е могъл да открадне куфара ни само в тоя благоприятен момент. Те издебват точно такива моменти. Преди две години на северозападната гара откраднаха от една дамичка цяла бебешка количка заедно с момиченцето вътре и с всичките му юрганчета и пеленки. Те обаче излязоха така благородни, че предадоха момиченцето в участъка на нашата улица, уж го били намерили подхвърлено в пасажа. След това вестниците се нахвърлиха върху оная госпожа и изкараха бедната жена жестока и безсърдечна майка.
И Швейк натърти:
— По гарите винаги се е крало и ще се краде. Тая работа иначе не става.
— Аз съм убеден — взе думата поручикът, — че вие, Швейк, един ден ще свършите страшно мизерно. Все още не мога да разбера правите ли се на вол, или пък вол сте се родили. Какво имаше в куфара?
— Общо взето, нищо, господин поручик — отговори Швейк, без да сваля очи от голия череп на цивилния, който седеше срещу поручика и както изглежда, не проявяваше никакъв интерес към цялата тая работа и си четеше „Neue Freie Presse“203. — В куфара беше само огледалото от стаята и желязната закачалка от антрето, така че всъщност няма никаква загуба, и огледалото, и закачалката принадлежаха на хазяина.
Като видя страшния знак, който му направи поручикът, Швейк продължи с любезен глас:
— Аз, господин поручик, съвсем не можех да предположа, че куфарът ще бъде откраднат, а колкото до огледалото и закачалката, съобщих на хазяина, че ще му ги върнем, когато си дойдем от фронта. В неприятелските страни има много огледала и закачалки, така че, все едно, никой няма да загуби, нито хазяинът, нито ние. Щом превземем някой град…
— Затворете си устата, Швейк! — прекъсна го със страшен глас поручик Лукаш. — Един ден положително ще ви предам на военния съд. Размислете добре и ми кажете не сте ли вие най-големият глупак на света. Друг човек и хиляда години да би живял, не би извършил толкова дивотии, колкото вие успяхте да натрупате в течение на тия няколко седмици. Надявам се, че и вие сте забелязали това.
— Тъй вярно, господин поручик, забелязал съм го. Аз имам, дето се вика, такъв особен наблюдателски талант, че забелязвам всичко едва когато е станало късно и се е случило нещо неприятно. Аз съм същият Марко Тотев като оня, Нехлеба от Неказанка, който ходеше в кръчмата „В кучкина горица“. Той все искаше да се поправи и от събота да започне нов живот, но на следния ден винаги казваше: „И така, другари, на заранта видях, че се намирам на нара в участъка.“ И това му се случваше винаги, когато се наканваше да се върне у дома си в изправност. В края на краищата излизаше, че гътнал някъде някоя ограда или разпрегнал конете на някой файтонджия, или пък искал да си прочисти лулата с петльовото перо от шлема на някой полицейски патрул. Той съвсем се беше отчаял, но най-много го тормозеше, че тая маркототевщина била наследствена в семейството му. Дядо му веднъж тръгнал да странствува…
203
Виенски национално-либерален буржоазен вестник „Нов свободен печат“ — Б.пр.