Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Вие ли съобщихте за стрелбата?
Мъжът кимна. Изглеждаше доста разтърсен. Пушеше цигара, а ръката му трепереше, докато я поднасяше към устните си.
– Как се казвате?
– Микаел Блумквист. Само преди няколко минути в тази сграда бяха застреляни двама души. Казват се Даг Свенсон и Мия Бергман. Намират се на третия етаж. Пред вратата им са се събрали няколко съседи.
– Мили боже! – възкликна жената.
– Вие коя сте? – попита Мортенсон.
– Казвам се Аника Джианини.
– Тук ли живеете?
– Не – отвърна Микаел Блумквист. – Трябваше да се отбия у простреляната двойка. Това е сестра ми, която ме докара след вечерята у тях.
– Значи твърдите, че има двама застреляни. Видяхте ли какво се случи?
– Не. Но ги намерих.
– Нека да се качим да погледнем – рече Мортенсон.
– Изчакайте – каза Микаел. – Според съседите стрелбата е прозвучала малко преди да пристигна. Подадох сигнал минута след като дойдох. Оттогава са изминали по-малко от пет минути. Това означава, че убиецът все още се намира наблизо.
– Но не разполагате с описание?
– Не сме видели никого. Може би някой от съседите разполага с повече информация.
Мортенсон направи знак на Магнусон, който извади радиото си и тихо започна да докладва на централата. После се обърна към Микаел.
– Ще ме заведете ли там? – попита той.
Когато влязоха във входа, Микаел спря и мълчаливо посочи към стълбата за мазето. Мортенсон се наведе и огледа оръжието. След това слезе до долу и натисна дръжката на вратата. Беше заключена.
– Улссон, остани тук и дръж мазето под око – нареди Мортенсон.
Съседите се бяха разотишли от площадката пред апартамента на Даг и Мия. Само мъжът с кафявия халат все още стоеше на пост. Той, изглежда, почувства облекчение, когато видя униформените полицаи.
– Никого не съм пускал вътре – съобщи мъжът.
– Добре – рекоха Микаел и Мортенсон.
– По стълбището има кървави следи – рече полицай Магнусон.
Всички се загледаха към отпечатъците от стъпки. Микаел погледна италианските си мокасини.
– Мисля, че са мои – рече той. – Аз бях в апартамента. Има доста кръв.
Мортенсон погледна изпитателно Микаел. Използва химикалка, за да побутне вратата на апартамента, и установи наличието на още кървави следи в коридора.
– Надясно. Тялото на Даг Свенсон е в кухнята, а това на Мия Бергман – в спалнята.
Мортенсон огледа набързо апартамента и излезе само след няколко секунди. Обади се по радиото и поиска подкрепление. Линейката пристигна, докато още говореше. Мортенсон им даде знак да спрат и същевременно прекрати разговора.
– Има двама пострадали. Доколкото видях, не могат да бъдат спасени. Ще бъде ли възможно само един от вас да погледне, като внимава да не замърси мястото на престъплението?
Бързо се разбра, че персоналът на Спешна помощ е дошъл напразно. Дежурният лекар констатира, че няма смисъл телата да бъдат транспортирани до болнично заведение за реанимация. Прецени, че няма никаква надежда. Микаел изведнъж почувства, че страшно му се повдига, и се обърна към Мортенсон.
– Ще изляза. Имам нужда от чист въздух.
– За жалост не мога да ви пусна.
– Няма страшно – каза Микаел. – Ще съм на площадката пред входа.
– Бихте ли се легитимирали?
Микаел измъкна портмонето си и го постави в ръката на Мортенсон. След това се обърна и без да каже дума, слезе долу и седна на площадката пред къщата, където Аника все още го чакаше заедно с полицай Улссон. Тя седна до него.
– Мике, какво се е случило? – попита Аника.
– Двама души, които страшно много харесвах, са убити. Даг Свенсон и Мия Бергман. Неговия ръкопис исках да прочетеш.
Аника Джианини си даде сметка, че моментът не е подходящ за задаване на въпроси. Вместо това прегърна брат си през рамо и двамата останаха да седят така, докато полицейските коли продължиха да прииждат. Няколко любопитни нощни птици вече се бяха събрали на тротоара от другата страна на улицата. Микаел ги наблюдаваше мълчаливо, докато полицаите започнаха да ограждат района. С това бе поставено началото на разследването на убийствата.
МАЛКО СЛЕД ТРИ ЧАСА сутринта Микаел и Аника получиха разрешение да напуснат полицейското управление. Бяха прекарали един час в колата пред жилищната сграда в Еншеде, докато чакаха пристигането на дежурния прокурор, който трябваше да ръководи предварителния оглед. След това поради факта, че Микаел бе добър приятел на жертвите и че именно той ги бе открил и подал сигнал за случилото се, ги помолиха да последват полицаите до управлението на Кунгсхолмен, за да подпомогнат разследването, както се казва.