Пътят на кралете (том II)

— Още не сме открили подходящия пясъчен модел. Но сме сигурни, че самият Всемогъщ е направил това място, както е направил градовете.

— Ами Певците на зората?

— Какво за тях?

— Способни ли са били да сътворят това?

Кабсал се усмихна, когато стигнаха при платформата.

— Те не са вършили такива неща. Били са лечители, благи духове, пратени от Всемогъщия да се грижат за човеците, когато сме били прогонени от Селенията на покоя.

— Нещо като противоположност на Пустоносните.

— Предполагам, че можете да кажете и това.

— Свалете ни с две нива — каза Шалан на паршите. Те започнаха да спускат платформата. Лебедките скърцаха и дървото се клатеше под краката й.

— Ако възнамерявате да ме разсеете с този разговор, няма да успеете — отбеляза Кабсал, скръсти ръце и се облегна на парапета. — Седях горе под неодобрителния поглед на наставницата Ви повече от час и, позволете да кажа, преживяването не беше от приятните. Според мен тя знае, че не съм се отказал от намерението да опитам да я убедя във вярата.

— Разбира се. Това е Ясна. Тя знае практически всичко.

— С изключение на онова, което е дошла да проучва тук.

— Пустоносните — отговори Шалан. — Това проучва.

Кабсал се намръщи. След малко платформата спря на правилния етаж.

— Пустоносните ли? — рече той любопитно. Шалан очакваше той да се отнесе с презрение или насмешка. Не, каза си тя. Кабсал е ардент. Той вярва в тях.

— Какво са били Пустоносните? — попита Шалан, докато излизаха. Недалеч под тях беше дъното на огромната пещера. Най-ниската точка беше отбелязана с едър зареден диамант.

— Не обичаме да говорим за тях.

— Защо не? Вие сте ардент. Това е част от Вашата религия.

— Не особено харесвана част. Хората предпочитат да слушат за Десетте божествени свойства или за Десетте човешки слабости. Ние им угаждаме, понеже също предпочитаме тях пред далечното минало.

— Заради… — подтикна го Шалан.

— Заради — въздъхна Кабсал — нашия провал. Шалан, светилищата в сърцевината си все още представляват класическия воринизъм. Това означава, че Йерокрацията и падението на Загубените Сияйни са наш срам. — Той вдигна тъмносиния фенер. Шалан крачеше до него, обзета от любопитство, и просто го остави да говори.

— Ние вярваме, че Пустоносните са били истински, Шалан. Бич и мор. Сто пъти са нападали човешкия род. Първо са ни прогонили от Селенията на покоя, после са опитали да ни съсипят тук, на Рошар. Те не са били само духчета, които се крият под камъните и излизат да крадат прането на хората. Притежавали са огромна разрушителна сила. Рожби на Преизподнята, създания от чиста омраза.

— От кого са създадени? — попита Шалан.

— Какво?

— Кой ги е направил? Искам да кажа, не е вероятно Всемогъщият да е „създал нещо от чиста омраза“. Следователно, кой ги е направил?

— Всяко нещо има своята противоположност, Шалан. Всемогъщият е сила на доброто. За да уравновеси неговата добрина, светът е имал нужда от Пустоносните като противоположност на Всемогъщия.