Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
„Престани.“
Зави зад ъгъла и „Еспланада“ изникна пред него. Тръгна право към бара. Сега, по тъмно, половината от малките масички бяха заети и всяка се кипреше със свещичка в червена чаша. Стойка с микрофони на миниатюрната сцена заплашваше с изпълнение на живо. Прочел беше в туристическата брошура, че един от музикалните специалитети на Белград бил хибрид от техно и сръбска народна музика, наречен турбофолк.
Самият бар приличаше повече на олтар в стил вуду. Дълго синкаво огледало, обкичено с Коледни лампички, се ширеше зад рафтове с прашни бутилки от уиски, джин и водка. Пластмасови кактуси светеха в зелено сред купища от миниатюрни китайски фенери, розови фламинго, хартиени ангелчета и кукли с несъразмерно големи кимащи глави на Мерилин, Исус и Елвис. Жената зад бара напълни четири халби с бира, после се обърна към Бърк с въпросителен поглед.
— Търся Тоти — каза Бърк.
Барманката беше на четиридесет или може би дори на петдесет, с рядка коса и болнав тен.
— Намерихте я.
— През януари тук е отседнал един американец. Момчето на рецепцията каза, че може би го помните. Долу-горе на моята възраст.
Жената повдигна изскубана вежда.
— Носел е шапка — добави Бърк. — Мека шапка, май им казват „федора“ или нещо от този сорт.
Жената се усмихна.
— Той е гей, този човек, така ли?
Бърк поклати глава.
— Не. Тоест не знам.
Тоти нацупи устни.
— Тогава защо питате?
Реши да излъже нещо, но беше толкова уморен, че нямаше сили да измисля лъжи. Затова каза:
— Вижте, сложно е, но… аз се казвам Бърк. И идвам наистина отдалеч. Така че…
Тя го изгледа продължително, после кимна, сякаш беше стигнала до някакво решение. А когато се усмихна, Бърк разбра, че на младини е била много хубаво момиче.
— Казваше се Франк.
Бърк грейна изненадано.
— Помните го!
— Тук не идват много американци — обясни тя. — Обикновено отсядат в „Интерконтинентал“.
— Искате ли да ви почерпя нещо? — попита Бърк. Сложи банкнота от хиляда динара на плота. Жената си наля чаша „Джони Уокър“ черен етикет. Отпи и смръщи вежди.
— Не сте ченге, нали?
Бърк поклати глава.
— Не приличате на ченге.
— Защо, как изглеждат ченгетата? — попита той.
— Големи мускули и свински очички. — Тоти се облегна на бара. — Миналата седмица идваха двама от РДБ да питат за този Франк.
— РДБ?
Тя завъртя очи.
— Държавна сигурност.
— И какво искаха? — попита Бърк.
— На кого му пука? Тук никой нищо не им казва.
— Защо?
— Защото същите копелета идваха тук и преди два месеца. Арестуваха добри момичета. — Жената направи пауза. — Добре де — призна тя, — може и да са се занимавали с проституция. Но никога не са създавали проблеми. А и бакшишите си ги биваше покрай тях. — Погледна Бърк в очите. — Вие оставяте ли бакшиши?
Бърк кимна.
— О, да. Винаги оставям бакшиш.
— Браво! Защото тук хората рядко оставят. Според мен е виновен комунизмът.
Бърк кимна съпричастно и хвърли още една банкнота от хиляда динара на бара.
— Така или иначе — каза Тоти, — никой не казва нищо на ченгетата.
— Английският ви е наистина добър между другото…
— Живях двайсет години в Чикаго. В Уест Сайд.
— Сериозно?! И после… какво? Върнали сте се?
— Майка ми се разболя, така че… — Гаврътна на екс уискито все едно беше текила.
— Тя оправи ли се? — попита Бърк. — В смисъл, вече е добре, нали?
Тоти килна глава и се усмихна, изненадана от въпроса.
— Да — каза тя. — Вече е добре. Изрязаха го. — Направи пауза. — Вижте, нямам нищо против да ви разкажа за този ваш Франк, но не хранете големи надежди. Не знам много.
— Знаете името му. Наричате го Франк.
Тя поклати глава.
— Той сам се нарече Франк. Идваше, пиеше по две бири. Не беше от приказливите.
— За какво си говорехте все пак? — попита Бърк.
— Ами аз казах: „Здрасти, аз съм Тоти“. А той: „Франк“.
— И това е всичко?