Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Рей извади друг документ от папката си.
— И чертаел карти. Една карта — продължи Рей, — начертана от очевидец, която сочи за място на корабокрушението района на няколко градуса юг-югоизток от потъналата „Санта Маргерит“. „Изабела“ е там. И ни чака.
Матю стана да вземе картата. Беше груба и оскъдна, но той разпозна отправните точки — полуострова на Сейнт Кристофър с форма на китова опашка и извисяващия се конус на Маунт Нейвис.
Една стара, почти забравена нужда се надигна в него. Нуждата от лова. Когато вдигна очи, усмивката, огряла лицето му, бе усмивка от неговата младост. Смела, безразсъдна и неустоима.
— Кога тръгваме?
Тейт не можеше да заспи. Твърде много мисли препускаха в главата й и караха кръвта й да кипи. Разбираше и полагаше усилия да приеме факта, че нещата са извън нейния контрол. Никой и нищо не бе в състояние да откаже баща й от издирването. Нито логиката, нито нейните лични съмнения можеха да разклатят намерението му да поднови съдружието с Ласитърови.
Поне моментът бе подходящ. Току-що бе захвърлила една превъзходна възможност за професионално израстване, само за да угоди на принципите си. Това й даваше известно удовлетворение. Плюс възможността да помогне в старта на експедицията по търсенето на „Изабела“.
Ако беше там, в центъра на нещата, поне щеше да държи останалите под око. И особено Матю.
Мислеше тъкмо за него, когато излезе навън да се порадва на луната и на вятъра, който клатеше върховете на боровете.
Бе го обичала някога. През последвалите години си бе казвала, че просто е станала жертва на бурно и романтично влюбване, на сляпото увлечение на една девойка, омаяна от грубата хубост на един авантюрист.
Но това бе лъжа на страхливец.
Беше го обичала, призна си Тейт, и се загърна още по-плътно в якето си, потръпвайки от влажния нощен бриз. Или бе обичала човека, който бе мислила, че е или може да бъде той. Никой и нищо не бе пленявало така изцяло сърцето й преди да го срещне. Също както никой и нищо не бе го разбивало толкова болезнено и с такова безразличие.
Тя откъсна листо от едно уханно дафиново дръвче и го завъртя под носа си. Тръгна към водата. Това изглеждаше нощ за размисъл. Луната, почти пълен кръг, пъплеше по осеяното с ярки звезди небе. Въздухът трептеше от аромати и обещания.
Навремето само това би било достатъчно да я съблазни. Преди да отстранят с един удар романтичната страна на природата й. Смяташе, че е щастливка, задето е в състояние да оцени нощта заради самата нея, без това да пълни главата й с глупави мечти.
В известен смисъл трябваше да благодари на Матю, че й е отворил очите. Грубо и болезнено наистина, но ги бе отворил. Сега знаеше, че принцовете и пиратите съществуват само в мечтите на младите глупави момичета. Нейните цели бяха далеч по-реални.
Ако трябваше да отложи за известно време осъществяването на тези цели, щеше да го направи. Всичко, което бе тя, всичко, което бе постигнала, дължеше на подкрепата на родителите си и на вярата им в нея. Би направила всичко, за да ги защити. Дори това да означаваше да работи рамо до рамо с Матю Ласитър.
Тя спря близо до водата, встрани от кея. Тук родителите й бяха подсилили брега срещу ерозията, засаждайки водна леща и диви треви. Водата неизменно крадеше от брега. А брегът винаги се нагаждаше.
„Добър урок“ — помисли си тя. От нея бяха откраднали. И тя се бе нагодила.
— Хубаво местенце, нали?
Раменете й се стегнаха при звука на гласа му. Учуди се, че не го е усетила. За човек, който е прекарал живота си в морето, той се движеше по сушата прекалено безшумно.
— Мислех, че вече си в леглото.
— Спим на яхтата. — Знаеше, че тя не го иска край себе си, затова, подтикнат от някакво вироглавство, той пристъпи към нея, докато раменете им почти не се докоснаха. — Бък все така хърка като дъскорезница. На Лару не му пречи. Но той пък спи като умрял.
— Опитай със запушалки.
— По-скоро ще си опъна един хамак на палубата. Като в доброто старо време.
— Което свърши отдавна. — Тя си пое дълбоко дъх и се стегна мислено, преди да се обърне към него. Съвсем според очакванията й, а вероятно и според опасенията й, той изглеждаше великолепно на лунната светлина. Дързък, вълнуващ, дори опасен. Колко добре за нея, че качества като тези вече не й влияеха. — Време е да очертаем основните правила.