Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Какво има?
— Вероятно нищо. Но Кати Доналдс доста се надуваше. Твърди, че Пийт Бесъл има невероятна идея.
Кати беше асистентката на Пийт. Офисът им се намираше в дъното на коридора.
— Спокойно. — Лита се чувстваше абсолютно сигурна. — Не може да е по-добра от моята.
Прибра се у дома, взе си ароматна вана, а после си приготви чили и си сипа голяма чаша „Каберне совиньон“. След като спечели голямата премия и издейства повишение за Джанис, ще си вземе една седмица отпуск. Ще иде на някое топло и екзотично място. Заслужаваше го.
На другата сутрин Лита отиде рано в офиса и се зае да довърши рекламата на „Ламур“. После грабна макета си и слезе до кабинета на Хари.
— Свободен ли е?
Сюзън кимна и даде знак на Лита направо да влиза. Тя не можеше да понася това момиче, но нямаше смисъл да води предварително загубена битка. Хари явно смяташе, че слънцето изгрява с нея.
— Какво е това?
— Рекламата на „Ламур“.
— Дай да погледна. — Хари повдигна макета и го обърна към светлината. — Ами… чудесно е. Знамето е много оригинално хрумване.
— За това благодари на Джанис.
— Коя Джанис?
— Секретарката ми. Идеята е нейна. И текстът — също.
— Секретарката ти?
— Аз самата започнах като такава. Не е ли време да обмислиш нови пътища за издигане на текстописци? Според мен тя заслужава повишение. — Лита седна срещу Хари и кръстоса крака.
Вайс разглеждаше работата й, без да погледне към краката й. Винаги я караше да се чувства невидима в сексуален план. Не знаеше дали да му е благодарна или сърдита за това.
— Ще си помисля. Една добра идея не означава, че си добър текстописец.
— Винаги можеш да…
— Казах, че ще помисля.
— Най-малкото би трябвало да получи премия за приноса си — заяви Лита.
— Съгласен съм. Защо ти не й я дадеш? Нали на теб се плаща за тази реклама.
— Да те вземат мътните, Хари! Невъзможен си. — Лига надникна зад гърба му; на стената имаше облегнат голям кадастрон. — Чий е онзи проект?
— На Пийт Бесъл. Предложението му за рекламата на „Харис“. Даде ми копие, а оригиналът вече е в кабинета на изпълнителния директор. Много се гордее с работата си.
— Може ли да погледна? — любопитно се приведе напред Лита.
— Не знам. Той може да не иска да го виждаш.
— Нали вече го е пратил в кабинета на директора?
— Така е. — Хари замислено изгледа протежето си. — Няма да ти хареса. Идеята му наистина си я бива.
— Дай да видя.
Той вдигна кадастрона и го обърна с лице към нея.
— О, господи! — промълви Лита.
— Какво има? — загрижено попита Вайс. Тя бе пребледняла. — Не е чак толкова блестяща.
— Трябва да… Извини ме, Хари — измърмори Лита. Скочи от мястото си и избяга от кабинета му.
„Това момиче е много щуро!“, помисли си Хари с разбиране.
Лита профуча край смаяната Сюзън и се качи с асансьора направо на деветия етаж. Робърт Доун, изпълнителният директор на „Дохъни“, разполагаше с целия етаж. Офисът му по-скоро приличаше на луксозен апартамент — с лична кухня и баня, специален готвач и частна зала за хранене, където канеше главните изпълнителни директори на най-важните клиенти. Пространството бе обградено от огромна стена от тъмно стъкло, през което се виждаше целият Манхатън.
Никой не пристъпваше тук без покана. Но тя трябваше да опита.
В огледалните стени на асансьора забеляза, че е зачервена и потна. Панически се опита да приглади косата си и притисна с длани бузите си. Знаеше, че трябва да е абсолютно концентрирана. Ако изобщо искаше да има някакъв шанс да й повярват.
Вратите се отвориха с тихо съскане и Лита прекрачи върху дебелия сребристосив вълнен килим, който заглушаваше всяка стъпка. Госпожа Хигинс, помощник-секретарката на Доун, седеше пред кабинета на Фелисити Йона. Нона бе главната секретарка. Хигинс вдигна очи към Лита и забеляза прилепналите по краката й джинси с мъниста около кръста, памучната риза, вързана над пъпа й и разкриваща златистата кожа на корема, сандалите с висока платформа и свободно разпуснатата лъскава коса, която се стелеше по раменете й.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да. Казвам се Розалита Моралес. Аз съм от старшите творчески мениджъри на по-долните етажи.
— Да? — Жената никак не бе впечатлена от чутото.
— Трябва веднага да разговарям с господин Доун.
— Мога ли аз да ви помогна с нещо?
— Опасявам се, че не. Трябва лично да го обсъдя с господин Доун — студено отвърна Лита.
Нямаше настроение да се разправя с подчинените му. Госпожа Хигинс го разбра по тона й и отстъпи.
— Ще ви свържа с госпожица Нона — промърмори тя.