Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
От Фюмел Монлюк потеглил за Каор с намерението да сплаши двамината полицейски пристави на кралицата-майка, които имали дързостта да хвърлят зад решетките каорския игумен, господин Дьо Впиол, заподозрян от тях в подстрекателство към клането в двореца „Ориол“. И там, едва-що пристигнал и в присъствието на многолюдно общество, Монлюк се сблъскал лице в лице с Жофроа дьо Комон, който бил дошъл да се оплаче от него на господин Дьо Бюри.
— Господин Дьо Бюри — рекъл Комон, — господин Дьо Монлюк си е позволил невярното твърдение, че по време на проповедта си при мен, в Клерак, един пастор е нанесъл оскърбление на особата на краля.
— Да, казах го и настоявам, че това е самата истина! — обадил се Монлюк и се запътил към Комон с ръка на кинжала си, последван от петнайсетина благородници от свитата си. — И нечуван позор е, че сте изтърпели думите на вашия хугенотски проповедник след всички благодеяния, с които ви обсипа кралят!
Комон пребледнял от гняв и се озъбил насреща му:
— Аз пък заявявам и твърдя, че не съм присъствал на проповедта на този пастор, и че, тъй или инак, не съм длъжен да ви давам обяснения!
В отговор Монлюк пристъпил още крачка напред е полуизваден от ножницата кинжал. Комон се хванал за шпагата, но не успял да я измъкне, тъй като благородниците на Монлюк се нахвърлили отгоре му и сигурно щели да го убият, ако не се бил намесил господин Дьо Бюри, който ги изтласкал навън и така му спасил живота.
— А аз, абате Клеракски — извикал Монлюк в момента, в който Комон прекрачвал прага, — аз заявявам и твърдя, че точно вий сте поддръжникът на всички хугенотски бунтове в Ажане и Перигор, и че кралят би сторил много добре, ако за някое време ви венчае за Лошката кула!…
След като господин Дьо Комон си заминал, Монлюк дотолкова ужасил двамината полицейски пристави с ругатните и заплахите си, че те на свой ред напуснали Каор, оставяйки го единствен изпълнител на кралското правосъдие в Гиен, след като този път господин Дьо Бюри вече не посмял да му се противопостави.
Вятърът действително бе започнал да сменя посоката. Дук Дьо Гиз, а ведно с него католическата църква във Франция, папата и Филип II Испански, бързо възвръщаше предишното си могъщество и в нашите провинции Монлюк бе просто едно послушно и безпощадно оръдие на всички тез сили, канещи се да връхлетят в страховит орляк отгоре ни. Побратимството много добре осъзнаваше това и макар да не бе взело никакво участие в перигорските размирици и бунтове, бързо се зае да укрепва Мепеш.
Много скоро вестите от Севера и Париж усилиха тревогите ни.
На 1 март дук Дьо Гиз, придружаван от многобройна свита, се завръщал от столицата в Жоанвнл, където бил отишъл да навести майка си. Било неделя и вече наближавало пладне, когато той се спрял във Вази, за да изслуша литургията. Никога дотогава по-бляскаво общество не било почитало с присъствието си скромната църквица. Неотразим в мантото си и панталоните от тъмночервен сатен, със затъкнато в черната кадифена шапчица червено перо и безспорно по-представителен, по-красив и величествен от който и да било благородник от свитата си, победителят от Кале първи прекрачил църковния праг. (Той имаше, разбира се, и други причини да влиза толкова наперен във Вази, където се чувстваше, кажи-речи, господар, тъй като градът принадлежеше на племенницата му Мария Стюарт.)
Но едва стъпил на клирията и отпуснал се в позлатеното си кресло, дошли да го уведомят, че на разстояние само пушечен изстрел от църквата пеели псалмите си петстотина реформисти, събрали се на богослужение в една плевня.
— Какво означава това? — извил той гневно вежди. — Вази е крепост и дори Януарският едикт92 не дава на тези еретици скандалното право, което те си присвояват. Ето значи на какво ги учи прехваленото им Евангелие — да престъпват винаги правата си! Да идем да напомним на тези безумци, че като мои поданици не им подобава да ме оскърбяват с подобна наглост!
И с тези думи той излязъл от църквата, последван от свитата си. За зла беда двамина от разюзданите му придворни го изпреварили, нахълтали преди него в плевнята и, кажи-речи, още с влизането си предизвикали свада.
— Заповядайте, господа, седнете! — поканили ги хугенотите учтиво.
В отговор единият от тях, младият Ла Брус, се хванал за шпагата и викнал:
92
Едикт на Катерина Медичи от 15 януари 1561 година, издаден след претърпелия провал колоквиум в Поаси, който давал на протестантите право да изповядват свободно вярата си навсякъде, освен в крепостите и укрепените градове. — Б.пр.