И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Не можеш да направиш нищо — обади се Боулинг. Страйкър спря да забива меча в тялото й. Приближи се и се взря към екрана.
„коя си ти?“
„грийнлийф ти ме уби“
„КОЯ СИ“
— Само главни букви. Крещи. Разярен е.
„моля те“
Ръцете на Данс трепереха, едва си поемаше дъх. Сякаш всичко се случваше наистина; виртуалният свят я беше погълнал напълно.
Травис насочи Страйкър напред и прониза корема на Грийнлийф. Изригна кръв и на мястото на фигурата в горния ъгъл на екрана се появи надпис: „МЪРТЪВ СИ“.
— О! — ахна Данс.
Потните й длани трепереха, дъхът й излиташе на пресекулки през пресъхналите устни. Аватарът на Травис погледна смразяващо към екрана, обърна се и се втурна през гората. Без да забавя крачка, Страйкър посече в гръб друго създание и го обезглави.
После изчезна.
— Не изчака да ограби трупа. Бяга. Иска да се измъкне. Подозира, че нещо не е наред. — Боулинг се намести; този път се докоснаха коленете им. — Искам да проверя.
Написа нещо. Появи се нов прозорец. Надписът в него гласеше: „Страйкър не е онлайн.“
По гърба на Данс пробягаха смразяващи тръпки. Отпусна се назад и си помисли: „Травис излезе от играта. Сигурно е напуснал и мястото, където се е намирал. Накъде ли се е запътил?“
Към скривалището си?
Или продължаваше да ловува в реалния свят?
Наближаваше полунощ, а тя лежеше и не можеше да заспи.
Слушаше как се преливат шумовете — на вятъра в короните на дърветата отвън и прибоя върху скалите на километър оттук в Асиломар и край шосето към Лавърс Пойнт.
Усещаше меката топлина до гърба си, нежно, дълбоко дихание докосваше врата й.
Тя обаче не успяваше да се отпусне в обятията на пълния покой. Очите й отказваха да се затворят, сякаш бе пладне.
В ума й кръжаха мисли. Блъскаха се, някоя изплуваше най-отгоре, после се стопяваше. Най-често я спохождаше образът на Травис Бригам. Годините като криминален репортер, съдебен консултант и служител на реда я бяха научили, че понякога злото е заложено в гените — като при убиеца, водач на секта, когото преследваше наскоро, или пък придобита — Дж. Доу например в Лос Анджелис, чиято агресия се беше проявила в зряла възраст.
Данс се питаше къде ли попада Травис в класификацията.
От една страна, объркан, опасен младеж, но, от друга, мечтаещ за нормален живот тийнейджър — за чиста кожа, за хубава приятелка. По рождение ли е бил обречен да се спусне по пътеката на гнева? Или пък отначало е бил като всички момчета, но обстоятелствата — грубият баща, болният брат, странният външен вид, интровертният характер, лошата кожа — са разпалили яростта, тлееща у всички нас като сутрешна мъгла?
В сърцето й с еднаква сила се надигнаха и съжаление, и омраза.
После си представи как аватарът на Травис се вторачва в нея и вдига меча.
„искам да уча, на какво ще ме научиш?“
„как се умира“
Топлото тяло до нея се поразмърда. Данс се почуди дали не излъчва безпокойство, което смущава съня. Опитваше се да лежи неподвижно, но като експерт по кинесика знаеше, че това е невъзможно. Будни или потънали в сън, докато мозъкът ни функционира, телата ни се движат.
Отново се замисли. Този път за майка си и за случая с евтаназията. Еди не й се обади, макар да я помоли да й позвъни, когато се приберат в мотела. Данс се почувства обидена, но не се изненада.
Бурята размести пластовете и случаят с Дж. Доу се появи най-отгоре. Какво ще стане с изслушването на молбата на защитата за прекратяване на делото поради имунитет? Пак ли ще го отложат? И какво ще стане в крайна сметка? Ърни Сийболд беше добър. Но дали достатъчно?
Данс не знаеше.
Мислите й я отведоха към Майкъл О’Нийл. Разбираше, че е имал основателни причини да не дойде тази вечер. Но защо не се обади? Много странно.
Другият случай…
Данс се усмихна. Ревнуваше.
Понякога се опитваше да си представи как биха живели с О’Нийл, ако не беше женен за изящната и екзотична Ан. От друга страна, се разбираха чудесно. Дни наред работеха заедно и часовете се изнизваха неусетно. Разговорите течаха гладко, освежени от разведряващи шеги. Понякога обаче се караха, почти невъздържано. Според Данс обаче страстните им спорове допълваха близостта им.
Каквато и да е тя.
Мислите кръжаха неспирно.
Изведнъж спряха на професор Джонатан Боулинг.
Тихото дихание до нея премина в леко похъркване.