Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— При вас има приятни промени, господин Рубцов. Най-сетне сте се сдобили с квалифицирана преводачка и вече няма да се измъчваме с нашия съмнителен английски.
Женя преведе и с лудо блъскащо сърце зачака какво ще отговори баща й.
— Благодаря за добрите думи, господин Витчи, особено приятно ми е да чуя това, защото преводачката е дъщеря ми Евгения.
В гласа на баща си тя долови гордост и удовлетворение и облекчено си пое дъх. Май й се размина. Да, обаче не. Още щом отсреща затвориха, баща й излезе от кабинета си с такава физиономия, сякаш Женя бе обрала до шушка фирмата му и седеше в приемната в очакване на уволнение.
— Кой ти позволи да се намесваш в разговорите ми, без да съм дал разрешение за това? Какво си въобразяваш ти, а?
— Извинявай, татко — с треперещ глас промълви Женя, — исках само да помогна. Вече няма да правя това, щом си против.
— Не съм против да помагаш при превода, именно затова плащам за твоя курс. Но съм категорично против да си позволяваш да правиш каквото и да било, без конкретно да съм ти го възложил или разрешил. Добре ли ме разбра?
— Да, татко. Извинявай, моля те, повече няма да се повтори.
Сякаш я запокитиха от небесата, толкова чисти и нежни, на мръсната земя. Настроението й се развали, кой знае защо не й се искаше да мисли дори за Игор. Точно в шест часа Женя започна да се приготвя за тръгване.
— Татко — каза тя, плахо надничайки в кабинета на баща си, — тръгвам за курса.
— Гриша ще те закара — отговори той, без да вдигне глава от книжата.
— Ама защо, татко, сама ще отида — опита се да възрази Женя, но баща й остана непреклонен.
— Ще пътуваш с Гриша. Да не го обсъждаме повече. И след курса ще мина да те взема аз. Вече ти нямам вяра и ти ще трябва да се примириш с това.
И Женя се примири. По време на заниманията по немски улавяше учудените погледи, които й хвърляха курсистите отляво и отдясно. Ха, каква коренна промяна за нула време! Такава стилна мацка беше, такава впечатляваща, с блясък в очите и порив във всяко движение, а днес вместо нея над тетрадките се е привела примерна ученичка с бели детски чорапки, плитка и нежнорозови устни без никакво червило. Интересна работа!
По пътя към къщи баща й оживено разговаряше с шофьора Гриша, без да обръща никакво внимание на Женя и без да я удостои с нито една дума. Все така мълчаливо изяде приготвената от Женя вечеря и седна пред телевизора, без да каже обичайното си „благодаря“, което не бе забравял да каже дори в разгара на най-жестоки конфликти. Момичето разбра, че работата е съвсем лоша. Трябва да предприеме нещо, та баща й да омекне и отново да започне да разговаря с нея.
— Татко, ти ми каза да препрочета Радишчев. Исках да започна днес, но не мога да намеря книгата. Ти спомняш ли си къде е?
— Сигурно е в библиотечката в твоята стая — отговори той с равен тон, без да обърне глава.
— При мен я няма, два пъти търсих. Може би е в твоята библиотека?
— Възможно е.
— Имаш ли нещо против да отида в стаята ти и да я потърся?
Устните на баща й едва забележимо трепнаха в сдържана усмивка, но той продължаваше да гледа към екрана на телевизора, където тъкмо започваха новините. Никога по-рано Женя не бе искала разрешение да вземе книга от стаята на баща си, това просто не беше необходимо — нали бяха едно семейство, в общ дом. Но след днешното мъмрене Женя бе решила да покаже на баща си, че е усвоила урока. По-добре да се презастрахова, отколкото отново да слуша неговите нотации.