Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Борн кимна и довърши питието си. Дон Фернандо му предложи да му долее, но той махна с ръка.
— Ще ми бъде от полза да ми разкажеш за баща си.
Кая горчиво се изсмя, а после отпи дълга глътка от шерито си и притвори очи за момент.
— Де да имаше на мен кой да ми разкаже за него. Един ден просто си тръгна. Захвърли ни като ненужни вече играчки. Аз бях на девет. Две години по-късно майка ми… — Не довърши и отпи малка глътка от чашата си. Когато я надигна, по ръба й пробягна лъч светлина. Тя преглътна тежко. — Преди тринадесет години. Сякаш е минал цял живот. — Раменете й се отпуснаха. — Или дори няколко живота.
— Той беше шпионин, убиец — каза й Борн. — За кого работеше?
— Не знам. И повярвай ми, не защото не съм се опитвала да науча. — За момент тя отклони поглед. — Убедена съм, че Микаела, другата ми сестра, откри отговора.
— И не ти го е казала?
— Убиха я, преди да успее да каже и дума на мен или на Скара.
— Тризначки са — вмъкна дон Фернандо.
Най-после парчетата от пъзела започнаха да си идват на мястото.
— И вие със Скара се изпарихте и си сменихте самоличността. Както се казва, скрихте се пред очите на всички.
— Най-малкото аз го направих. — Кая подпря чело на лепкавия ръб на чашата си. — И отидох колкото може по-далеч от Стокхолм.
— И все пак организацията на баща ти те откри.
Тя кимна.
— Бяха двама. Убих единия и раних другия. Бягах от него, когато налетях на маргея.
Борн се замисли.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за двамата?
Кая потрепери и за пръв път му се видя ужасно млада и уязвима, момичето, избягало от Стокхолм. И за момент съзря усилието, което й струваше да поддържа самоличността на Рози.
— Говореха си на английски — най-накрая каза тя. — Но този, когото убих, каза нещо точно преди да умре. Не беше на английски. Говореше на руски.
20
Хендрикс точно приключваше осмата стратегическа среща на „Самаряните“ за последните тридесет и шест часа — темата в случая бе разполагането на охрана по периметъра около мината в Индиго Ридж, — когато Дейвис, един от шестимата му помощници, влезе в залата.
— Президентът ви търси по специалната линия, сър — прошепна му той в ухото и си тръгна.
— Добре, излизайте — каза Хендрикс на участниците. — Но се навъртайте за финалните разпореждания. Ще разположим охраната след четири часа.
Всички излязоха и вратата се затвори, а той се загледа през прозореца в равната, наскоро окосена поляна, оградена с масивни бетонни блокове против терористични нападения, поставени след 2001 година. Някой, може би в пристъп на ирония, беше поставил саксии с цветя отгоре им. „Все едно да посадиш цветя на боен кораб“, помисли си той. Блоковете се издигаха непоклатими и предназначението им беше съвсем ясно. Туристите се тълпяха от другата им страна, но по безупречно поддържаната поляна не се виждаше нито стрък плевел. Нещо във вида на това празно пространство го депресираше.
Той въздъхна вътрешно, вдигна слушалката и се свърза по специалната линия с Белия дом.
— Крис, там ли си?
Чуваше се някакъв кух звук, типичен за шифровъчната програма, която закодираше думите им на всеки десет секунди.
— Тук съм, господин президент.
— Как е момчето?
Стомахът му се сви. В гласа на президента долови фалшиво-сърдечния тон, който придобиваше, когато имаше да съобщава някому лоши новини.
— Тип-топ, сър.
— Така те искам. Как вървят плановете за „Самаряните“?
— Почти сме готови, сър.
— Аха-а… — произнесе президентът, което означаваше, че не го слуша.
Хендрикс посегна в чекмеджето към кутийката с хапчета против киселини, която държеше подръка за всеки случай.
— Искам да си поговорим за „Самаряните“. Тази сутрин закусвах с Кен Маршал и Били Стоукс.
Президентът му даде време да осмисли казаното. Маршал присъстваше на срещата в Овалния кабинет, когато беше основана групата, а Стоукс, който не беше там, беше най-влиятелният генерал в Министерството на отбраната и следователно в Пентагона.
— Все едно — продължи президентът, — разговорът така или иначе стигна до „Самаряните“. Виж сега, Крис, според мнението и на двамата ЦРУ е прецакано.
— Искате да кажете Данзигер.
Усети как президентът си пое въздух и преброи до десет.