Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Сидни хареса ироничната, уморена и малко крива усмивка. Изглеждаше му позната.
— С какво се занимава съпругът ви?
— С петрол. Прекарва много време в Тексас и Оклахома. Понякога отскача до Средния Изток. През лятото ходим на езерото Таху или в Мауи. — После осъзна как е прозвучало това на човек, току-що напуснал полицейската работа и се усмихна виновно. — Какво да кажа?
— Мисля, че трябва да кажете благодаря. Вие сте щастливка. Само можете да бъдете благодарна.
— Да, разбира се, благодарна съм.
И тогава Сидни се сети за сина й.
— Имате ли деца? — попита той.
— Не.
Сидни се намрази за миг, но додаде:
— Странно, бих се заклел, че Хари имаше…
— Синът ни загина. Дълго след като се разведохме. — Сега тя наистина се нуждаеше от водка, но се усмихна уморено. — Няма нищо. Не всички полицаи от Сан Диего знаят за момчето ни. Той беше в самолета на полет 182 на „Пасадена Еърлайнс“. Беше на деветнадесет години. Първа година студент в Калифорнийския университет.
— Искрено съжалявам, госпожо Декър. Аз наистина…
— В онзи ден загинаха децата и на други родители. — Тя пресуши чашата си и добави: — Е, мисля, че трябва да…
— Наистина се чувствам неудобно, че проявих такова любопитство. Бих направил почти всичко, за да изпием по още едно. Моля ви… Патриша.
— Наричат ме Триш — каза тя и тъжно погледна чашата си, после бармана.
Този път той наля и на двамата двойни дози, защото познаваше пиячите от пръв поглед.
— Това е клуб и бар за мъже — рече тя. — Този и в Елдорадо.
— Онзи ден играхме голф в „Тамариск“.
— Там не се пие. Това тук е клуб за пиене и хазарт.
После го погледна с онези тъжни очи и Сидни изпита желание да не й задава повече въпроси. Но имаше нещо, за което искаше да попита. Макар и това да не помогнеше за разкриването на убийството на Джак Уотсън.
— Ще вечеряш ли с мен, Триш? Самотен съм тук, в пустинята.
Тя не губи време с третото мартини с водка.
— Колко време ще бъдеш тук?
— До края на седмицата — отговори той.
— Женен ли си?
— Не.
— Вярвам ти. Нямаш вид на женен.
— Моля те. Какво ще кажеш?
— А какво да кажа на Хърб? — попита тя, съзерцавайки трепкащото си отражение в чашата с алкохол. — Моят съпруг.
— Можеш да… поканиш и него. Ще ми бъде приятно да вечеряме тримата.
Патриша се изсмя и вдигна глава.
— Наистина ли искаш и той да дойде, Сам?
— Ако това е единственият начин да те видя — чистосърдечно призна той и допря коляно до нейното.
Сидни отдавна не бе ухажвал жена, с изключение на някоя случайна полицайка, чието име не можеше да си спомни след три дни. И която също така лесно забравяше неговото.
— Не обикалям ресторантите, когато съпругът ми отсъства от града. Не е прилично. Но не обичам и да вечерям сама. Искаш ли довечера да бъдеш мой гост? Тук, в клуба. Да речем в седем.
Тя погледна часовника си — „Картие Пантер“.
— Ще бъда тук — отговори Сидни.
— Съжалявам, но ще трябва да си сложиш сако и вратовръзка.
— Ще го сторя.
— А сега, трябва да подремна — каза Триш Декър и се изправи, като леко се олюляваше. — Това е нещо, което редовно правя. Като голфа и картите.
Ото беше в игралната зала и наблюдаваше десетина мъже, седнали на застлани със сукно маси, които играеха нещо, наречено Бел Еър джин. Беше му интересно, докато не разбра, че залозите са нараснали на петнадесет цента за точка. Пресметна наум цифрите, записани пред един от играчите, и установи, че този следобед мъжът бе загубил хиляда и двеста долара.
В залата вдясно играеха покер, а малкият бар беше претъпкан. И това беше само един обикновен следобед преди разгара на сезона. Ото реши, че не е готов за такова приключение, макар джобът му да бе пълен с банкноти и излезе навън, където сакът му беше подпрян на количка за голф. Взе стика и купи дузина топки, после се отправи към моравата.
Когато Сидни го намери, Ото се забавляваше с една дама с която се бе запознал на игрището. Тя беше най-малко двадесет и пет години по-възрастна от Ото и още по-закръглена. Беше облечена в пола за голф, блуза с шарки като великденско яйце и жълта провиснала шапка. Косите й бяха червени и определено имаше нужда от козметик. Носеше големи шестоъгълни очила със сини като слива рамки.