Кралят

Беше я спасил в толкова много отношения. Обичаше я с цялото си тяло и цялата си душа. Дал ѝ бе бъдеще, за каквото тя дори не бе мечтала.

А сега? Сега единственото, което Бет искаше, бе да се върне към тяхното начало. Нещата бяха толкова лесни тогава…

Приближи се до портрета на френския крал, който се спускаше от тавана до пода, и натисна скрития лост, който освобождаваше картината с маслени бои в двутонната рамка от ковано злато. Почти очакваше коридорът от другата страна да тъне в непрогледен мрак… та нали тук толкова отдавна не живееше никой. Но също както навсякъде бе почистено с прахосмукачка, прахта бе избърсана и всичко бе лъснато, в клетките от ковано желязо на газовите фенери потрепваха пламъчета и осветяваха грубите каменни стени и стъпалата, спускащи се в подземието.

Исусе, дори миришеше по същия начин. На влажно и застояло, но не и на мръсно.

Бет пое надолу към подземието, прокарвайки ръка по неравните камъни. На дъното имаше две спални – една вляво и една вдясно. Тя избра първата.

Някогашното убежище на баща ѝ от лъчите на слънцето.

Нейните снимки все още бяха там, където той ги беше оставил – цял куп фотографии в най-различни рамки, които осейваха писалището, масичките до леглото, полицата над камината.

Онази, която тя търсеше, беше до будилника.

Единствената снимка на майка ѝ… един поглед към нея бе достатъчен, за да ѝ напомни от кого бе взела гъстата си черна коса, формата на лицето и фигурата.

Нейната майка.

Какъв ли живот бе водила тя? Как ли се бе срещнала с Дариъс? От онова, което Рот ѝ бе разказал още в началото, Бет знаеше, че двамата не са били заедно много дълго, преди майка ѝ да научи истината за Дариъс… и да избяга. Върнала се, за да го види отново, едва след като открила, че е бременна, уплашена на какво ли създание ще даде живот.

Беше умряла при раждането.

Оттогава Дариъс я бе наблюдавал скришом, надявайки се дъщеря му да не се метне на вампирската половина от своите предшественици.

Някои от децата на подобни смесени връзки никога не преминаваха през промяната. Други не я преживяваха. А онези, които оцелееха и станеха вампири, бяха обект на различни, непредсказуеми биологични правила. Бет например можеше да излиза навън през деня, стига да си сложеше лосион против слънце и тъмни очила. Бъч пък не можеше да се дематериализира.

Така че един господ знаеше за бременността при тях. Но ако извадеше късмет, периодът ѝ на нужда щеше да настъпи, по някакъв начин Рот щеше да се вразуми и тя щеше да роди…