Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Човече, влизаше ѝ в положението. Ама че каша.
И странно – колкото и да ненавиждаше да се бърка, нямаше нищо, което не би сторил за нея. Нищичко.
Господи, какво ли се бе опитвал да каже по време на припадъка си…?
Двайсетина минути по-късно Фриц пристигна в тайното имение на Братството. Заобиколи фонтана в средата на двора и паркира между лилавия понтиак на Рейдж и чисто новичкото черно ауди R8 на Ви.
Разбира се, той все още притежаваше и кадилак „Ескалейд“. Просто най-новата му версия.
Джон слезе и се отправи към входа заедно с иконома. За разлика от къщата на баща му в града, това място бе по-скоро крепост, отколкото дом; огромните му каменни стени се издигаха от земята, неразрушими като планината, върху която бяха построени.
Ако някой решеше да бомбардира Източното крайбрежие на Щатите? Единственото, което щеше да оцелее, бяха хлебарките и това място.
Джон докосна Фриц по ръката тъкмо когато икономът посягаше към внушителната бронзова брава.
– Нали ще събереш нещата ѝ?
– Разбира се. – Икономът изглеждаше разтревожен. – Точно както поиска.
Значението на това, че кралицата щеше да прекара деня някъде другаде, а не в собствената си спалня, заедно със своя съпруг, не му беше убегнало… но той бе прекалено дискретен, за да задава въпроси или да започне да се суети. Вместо това от него буквално се излъчваше тревога… дотам, че ако наблизо имаше някой с маршмелоус и пръчка, можеше да си направи сморс20 на аурата на догена.
Щом влязоха във вестибюла, Джон доближи лицето си до охранителната камера и двамата зачакаха. Откакто Първото семейство се бе нанесло в имението, вече нямаше ключове за къщата; не съществуваше никакъв начин да се проникне в нея, освен ако не те пусне някой, който вече се намираше вътре.
Миг по-късно вратата се отключи и те прекрачиха във величественото фоайе. Толкова много позлата, толкова много кристал, а колоните от цветен мрамор? Приказен дворец, преместен в планините край Колдуел.
Как ли го бе направил баща му – зачуди се Джон. – През, кога беше, 1914 година?
Нямаше представа. Още по-впечатляващо бе това, че в продължение на близо век Дариъс бе съумял да задържи любопитните човеци настрани, да го опази от лесърски набези… и да задържи координатите му в тайна от симпатите. Това място, както и подземният тренировъчен център не бяха изложени на опасност нито за миг през цялата си история. Дори и по време на нападенията.
Забележително постижение. Забележително наследство.
Господи, искаше му се да беше познавал баща си. Искаше му се той все още да е тук… защото определено не би отказал съвет за това, как да съобщи на Рот за случващото се.
Джон спря насред мозайката, изобразяваща цъфнало ябълково дърво. Усети, че Фриц продължи напред и пое чевръсто по внушителното стълбище, което спокойно можеше да е излязло от Бъкингамския дворец.
Рот несъмнено беше в кабинета си на втория етаж… ала преди това Джон трябваше да си намери преводач.
Мамка му.
Кого би могъл да помоли да…
– Къде е тя?
При звука на този въпрос Джон затвори очи… и трябваше да мине цяла минута, преди да успее да се обърне към билярдната. Точно така – на прага стоеше кралят, целият облечен в черно, с ръце на хълбоците, стиснал сурово челюст.
Въпреки че беше сляп, а очите му – скрити зад плътните очила, Джон имаше чувството, че се взира право. В. Него.
Изведнъж всички заобикалящи го звуци, които дори не си бе давал сметка, че чува, утихнаха: братята, които играеха билярд зад Рот, спряха всяко движение, всяка приказка, докато единственото, което остана да кънти на заден план, бе Еминем.
– Джон. Къде е моята шелан?
Пред лицето на този поглед Джон пристъпи напред. Да, почти всички братя бяха там с Рот – несъмнено бяха усетили настроението му и бяха настръхнали отбранително.
Очите на Джон обходиха едрите тела и откриха очите на Ви.
– Имам нужда от теб – оформиха ръцете му.
Кимвайки, Вишъс подаде щеката си на Бъч, угаси цигарата си в един кристален пепелник и се приближи.
Рот оголи зъби.
– Джон, Бог ми е свидетел, ще те накълцам на парчета, ако не ми…
– По-кротко, здравеняко – намеси се Ви. – Аз ще превеждам. Искаш ли да отидем в библиотеката, където ще можем…
– Не, искам да знам къде, по дяволите, е моята шелан! – изрева Рот.
Ръцете на Джон заговориха и докато повечето превеждаха изреченията му на части, Вишъс го изчака да довърши онова, което имаше да казва.
Няколко от братята зад тях измърмориха нещо, клатейки глави.
– В библиотеката – нареди Ви на краля по начин, на който Джон никога не би бил способен. – За теб самия е най-добре да го направим в библиотеката.