Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Голяма грешка.
Рот се завъртя рязко и замахна с такава бързина и точност, че хвана всички неподготвени: в един момент Ви стоеше до краля, а в следващия се отбраняваше срещу атака, която бе толкова непредизвикана, колкото и… ами свирепа.
А после нещата излязоха от всякакъв контрол.
Сякаш и сам си даваше сметка, че е на ръба, Рот се отдръпна от Ви и се развилня в билярдната. Първото, което му попадна, беше билярдната маса. Бъч, който стоеше до нея, едва успя да вдигне пепелника от ръба ѝ, преди Рот да я сграбчи и да я преобърне, сякаш беше лека като перце; огромното махагоново чудовище, покрито със зелено сукно, полетя толкова високо, че помете абажура, който висеше отгоре, и се стовари върху пода така силно, че мраморът се напука.
А Рот вече се бе заел със следващата си жертва – масивния кожен диван, от който Рейдж бе скочил току-що.
Тежката мебел политна право към Джон, премятайки се във въздуха на няколко стъпки над пода, а възглавниците му се разхвърчаха навсякъде. Не че той го прие лично… особено когато вторият диван се стовари върху бара; бутилките на горната лавица се строшиха и алкохол опръска всичко – стените, пода, огъня, който пращеше в огнището.
А Рот все още не бе приключил.
Сграбчи една малка масичка, вдигна я над главата си и я запрати по посока на телевизора. Не го уцели, но за сметка на това успя да строши едно старинно огледало… не че на плазмения екран му се размина задълго – друга малка масичка се погрижи за него, изтривайки образа на рекламата, която вървеше на екрана с изключен звук.
Братята оставиха краля да се вихри. Не че се бояха да не пострадат – къде ти, Рейдж дори бе уловил първия диван, преди той да строши парче от корниза на вратата. Просто не бяха глупави.
Рот минус Бет, умножено по цяла нощ, се равняваше на обезумял звяр.
Най-добре да го оставят да се омаломощи, като опустоши мястото. И все пак мъчително бе да го гледат…
Един кег с бира полетя към главата на Джон и той трябваше да отскочи настрани. За щастие, Вишъс успя да го улови, преди да се беше разбил върху мозайката във фоайето… която никак нямаше да е лесно да оправят.
– Трябва да го озаптим – подхвърли някой.
– Определено – отвърна друг. – Развилнее ли се из къщата, дори Фриц няма да е в състояние да оправи бъркотията, която ще остане след него.
– Аз ще се погрижа.
Всички се обърнаха и зяпнаха Ласитър. Падналият ангел с гадно отношение и още по-гаден вкус за абсолютно всичко се бе появил от нищото… и като никога имаше сериозен вид.
– Какво е това, по дяволите? – попита Ви, когато ангелът вдигна към устните си тънка златна писалка.
Която всъщност не беше никаква писалка – с едно бързо духване, Ласитър изпрати малка стреличка през стаята… а когато тя се заби в рамото на Рот, ефектът бе като от куршум.
Тялото на краля се вкамени и рухна като повален дъб.
– Какво направи, по дяволите! – Сякаш поел щафетата от Рот, Ви се нахвърли на ангела, но Ласитър не трепна.
– Щеше да нарани себе си, къщата или някой от вас, задници! И не се тръшкай толкова – просто ще си подремне…
Рот изхърка тихичко.
Внимателно, сякаш проверяваха мечка гризли, братята и Джон Матю се приближиха и наобиколиха Спящата красавица; мнозина ругаеха под носа си.
– Ако си го убил…
Ласитър прибра златната си фунийка.
– Да ти прилича на умрял?
Всъщност не, горкото копеле изглеждаше напълно в мир със себе си и света; не беше пребледнял, тялото му беше така отпуснато, че тежките му ботуши се бяха люшнали настрани.
– Прескъпа… Скрайб… Върджин…
Всички се обърнаха към сводестата врата. Фриц стоеше там със скъп пътнически сак в едната ръка и изражение на човек, който гледа автомобилна злополука.
Джон затвори очи.
Можеше само да се надява, че Бет бе влязла в къщата и бе заключила вратата, както му беше обещала, за да прекара деня на сигурно място.
Достатъчно лошо бе, че един от тях беше изваден от строя. Никой не се нуждаеше от втори.
20 Изключително популярно американско лакомство, което се прави от маршмелоус, разтопени над огън и притиснати заедно с парче шоколад между две бисквити. – Бел. прев.
21
След като Фриц и Джон си тръгнаха, БеТ най-сетне влезе в къщата на баща си… и в същия миг неспирното движение на времето изведнъж се обърна назад. Само за миг минути, часове, дни… а после седмици и месеци… изчезнаха и внезапно тя отново стана онази, която бе, преди да срещне Рот – двайсет и няколко годишна човешка жена, която живееше заедно с котката си в тесен апартамент и се опитваше да пробие в живота напълно сама. Е, да, обичаше някои аспекти от работата си, но шефът ѝ Дик Гадняра беше похотлив сексистки кошмар. Заплатата ѝ също беше прилична, само дето не ѝ оставаше кой знае колко, след като си платеше наема… а изгледи за повишение нямаше. Да не говорим пък, че романтика в живота ѝ, чисто и просто, не съществуваше.