Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Къде беше, Беп?
— Не ме наричай Беп! Викай ми както щеш, но не използвай името ми! — просъска Бепи в ухото на Бен и кимна към шофьора.
— Ти си истински педант — изсмя се Бен.
Бепи отново му направи знак, че за всеки случай не бива да използват имена пред шофьора. После шепнешком съобщи за самолетните резервации. Бен се усмихна, потупа го по коляното и го похвали:
— Голяма глава си.
Бепи помоли шофьора да ги закара в квартала с червените фенери.
— В първокласния ли искате да отидете, или в по-долнопробния? — попита шофьорът.
— Търся най-нечистоплътните курви в града. Трябва ми истинска разгонена свиня. Заведи ме в четвъртокласния квартал.
Шофьорът погледна в огледалото за обратно виждане. В очите му се четеше недоумение.
— Доколкото се досещам, имаш намерение ти да поръчваш музиката, а? — попита Бен.
— Да. Ако не възразяваш, ще си пробвам възможностите.
— Знам, че това ти е първи гастрол, но изглеждаш уверен, а аз не съм. Никога досега и по никаква причина не съм бил дори и малко разколебан. Не се чувствам напълно в свои води. Убийство от този тип не е в стила ми. Обичам да ги пречуквам набързо и да се измитам от града. В сегашния случай тинята е много гъста и не се чувствам в свои води — повтори Бен.
— И на мен ми се ще да го пречукаме набързо и да се изметем от града, но този път е нужна мисъл, а не желание. Обаче донякъде дълбоката тиня ми допада — успокои го Бепи. — Най-добър съм, когато има предизвикателство.
Бяха обикаляли цял час из квартала с публичните домове, когато Бепи попита шофьора:
— Къде са изчезнали тия проститутки?
— Излизат по-късно.
— В колко часа започват да се разхождат по улицата? — попита Бепи.
— Около седем изпълзяват като змии от чувал.
— Добре тогава. Да спрем пред някое заведение и да си поръчаме по нещо за обяд.
Отидоха в едно малко ресторантче, в което сервираха морски деликатеси, и шофьорът, мислейки, че ще седне при тях, започна да се представя. Бен го прекъсна:
— Имаш ли нещо против да си намериш отделна маса? После ни донеси сметката си. Ние ще я платим.
Шофьорът беше изненадан, но бързо схвана подтекста и се премести на една маса в ъгъла.
— Надявам се, че си измислил нещо свястно — подхвана Бен. — Защото, ако се провалим, Санторо ще поръча да ни ликвидират.
— Чуй ме добре — отвърна Бепи. — Морано те смята за професионалист, така че е нормално да ми кажеш това. Но слушай какво ще ти кажа аз, Бен, защото си имам собствен стил и той ми харесва. Благодарение на него оцелявам и нямам намерение да позволя на когото и да било да ми провали живота. Ако по някаква причина нещо се обърка и ние само раним жертвата или пък направим гаф и работата се изплъзне от контрол, ще се върнем в ранчото на Санторо да убием както него, така и всеки, който е там. Ние сме единствените външни хора, които пазачите ще пуснат в ранчото, така че със сигурност ще можем да се доберем до него. Тогава, убиваме пазачите, шофьора и Санторо. Даже и иконома му, ако е там. Tu capeesh, Бен?
— Искаш да ликвидираш Санторо? — попита с ужас Бен. — Откачил ли си или какво? Говориш за предателство.
— Не, просто говоря разумно.
Бен се взря напрегнато в очите на Бепи.
— Ами Морано? Какво ще кажеш за него?
— Ако се наложи да очистим Санторо, ще изхвърлим Морано по пижама през прозореца, все едно че е ходел насън. Слушай, Морано е по-късен етап, така че ще можем да си помислим. За неговия случай имаме време, така ли е?
Потресен от хладнокръвния план на Бепи, Бен се наведе по-близо до него и изпъшка:
— Ти си побъркан, момче. Казвам ти, побъркан си.
— Да, побъркан съм… на тема самосъхранение.
Бен помисли известно време над идеята, а лицето му ясно показваше, че тя го кара да се чувства нервен. После обаче се усмихна в знак на съгласие.
— Да, Санторо каза „или успяваш, или умираш“. Е, ако не успеем, умира той. Дадено, Бепи, съгласен съм. Ще се създаде впечатление, че докато сме си вършили работата, друга банда е очистила Санторо и хората му. В такъв случай може би няма да е необходимо да се занимаваме с Морано. Нека си живее. Знаеш ли, Бепи, дълбоко съм възхитен от начина ти на мислене и действие. Ти си смел и решителен.
— И аз съм възхитен от теб, Бени — каза с усмивка Бепи, — защото се съгласи с такова драстично, налудничаво предложение. То обаче е само за в краен случай. Не смятам, че нещо ще се обърка. Планирам всичко да мине гладко.