Богинята на светлината

След като тези два въпроса бяха решени, всичко останало вървеше лесно и леко. Вкусът на Еди не беше толкова отвратителен, колкото Памела си мислеше в началото. Просто цялото му излъчване бе някак дяволски голямо. Идеите му бяха големи и то не само в епично дългите му романи бестселъри. Е. Д. Фауст изпълваше света около себе си с грандоманските си възгледи. Да, той наистина беше ексцентричен. Всъщност Памела си помисли, че прилича на герой от собствените си романи — по-голям от живота и непрекъснато готов за нови приключения. Тя се усмихна на себе си. Трябваше й време да свикне с колоритността му, но сега вече разбираше защо той толкова много привлича хората. Еди бе толкова щедър, колкото и огромен. Всъщност Е.Д. Фауст бе изключително свестен мъж.

Макар и с леко побутване и с помощта на Артемида и Аполон, Памела успя да го убеди да замени намерението си да превърне вилата в натруфена имитация на римски Форум с нещо, което започваше да й напомня на снимачната площадка на „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър. Дизайнът бе не по-малко пищен от този на Цезар Палас и Форума, но бе много по-стилен и шикозен.

Втренченият й поглед се премести от огромното тяло на Еди към Аполон. Златокъдрата му глава бе наведена, а изражението му бе съсредоточено, докато кимаше на нещо, което архитектът току-що промени в скицата. Той сякаш усети, че тя го гледа и очите му се вдигнаха. Памела бързо отмести поглед, но успя да зърне как устните му се извиват в леко загатната усмивка. Отново я хвана! Не че беше трудно. Тя хвърляше скришни погледи към него през целия ден и той го знаеше. Тя го знаеше. И въпреки това не можеше да се спре. Той бе толкова дяволски красив! Наблюдаваше го как най-щателно и в детайли обяснява на Еди и архитекта начина, по който функционират древните римски бани. През цялото време проявяваше огромно търпение към безкрайните им въпроси. Отговаряше им интелигентно и с такава съсредоточеност, че дори за Памела звучеше като ентусиазиран експерт. И нито веднъж не показа противната арогантност, която Памела очакваше да има в държанието на истинския Аполон.

Същото не можеше да се каже за Артемида. Макар да се опитваше да се държи добре, тя пак беше влудяващо придирчива и надута. За щастие, на Еди явно му доставяше удоволствие да участва в нейния божествен „шарж“. Добре че той бе настоял кухнята да е готова, преди да повика Памела за дизайна на останалата част от вилата. Цял ден Артемида занимаваше готвача с изискванията си за питиета и деликатеси. И Еди, който очевидно също обичаше хубавите храни и напитки, с радост удовлетворяваше всяка прищявка на своята „богиня“.