Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Всяка религия има нужда от кърваво жертвоприношение. Симах беше видял бъдещето по-добре от мен.
Неловко мълчание виси в осеяния с прашинки въздух между нас. Константин посочва с ръка сводестата зала.
— Виж тази бъркотия. Ако утре умра, ще се чудят какво да ме правят. — Засмива се. — Не се притеснявай. Няма да склопя очи, преди да оправя персийците. Една последна победа, за да довърша делото си.
Настъпва пауза. Може би му е дошло наум колко последни победи е спечелил досега.
— Помниш ли Хризополис? Следващият ден?
Хризополис — септември 324 г., трийсет години по-рано…
В една топла неделна утрин Константин и семейството му се разхождат. Дългото горещо лято още не си отива: небето е синьо, морето спокойно, земята спечена като камък. Пурпурните императорски обувки вдигат прах, докато върви между кипарисите и боровете на върха на хребета. Константин крачи напред, а Крисп до него сочи подробности от великата флотилия, закотвена под тях. Аз ги следвам отблизо. След мене вървят жените и децата — най-малкият, Констанс, е само на годинка и все още е в обятията на своята дойка. Може да минат за обикновено римско семейство, което търси плодове или яйца. Но фактически в момента са неоспоримите владетели на империята. От другата страна на хълма двайсет и пет хиляди трупа чакат да бъдат погребани.
По мои сметки това е едва третият юнски ден, през който не съм в броня. Цяло лято си пробивахме път със сражения. Трябваше да минат десет години, но сблъсъкът между Константин и Лициний най-сетне предстоеше. През юни влязохме в Тракия, тайно прекосихме река Хебрус и накарахме Лициний да си събере багажа от своята главна квартира в Адрианопол, олекнал с трийсет хиляди души. През август, когато той се надяваше да ни спре при Византион, Константин буквално прекрачи градските стени, след като построи пръстен насип срещу тях. В същото време Крисп докара нашия флот от Тесалоника и разби флота на Лициний в протока пред Галиполи. Аз бях с Константин във Византион, но по думите на всички това беше смела, блестяща победа.
Сега, когато ги гледам пред себе си, баща и син, е лесно да повярвам, че това семейство е целунато от боговете. Константин наскоро е минал петдесетте, но е все така деятелен, както винаги — силен мъж в своя късен разцвет. Крисп е син, с когото всеки мъж би се гордял. Висок и хубавеляк, с меките красиви черти на Константин и с гарвановочерна коса. Той е във възрастта, когато новите преживявания се съчетават със самоувереността на младостта, за която няма невъзможни неща. Лесно се разсмива и кара другите да се смеят — дори своя баща. Когато Константин се препъва — той все още лекува рана в бедрото, получена в атаката на Адрианопол — Крисп бързо протяга ръка и го улавя. После сочи корабите и разказва различни истории: този закачи флагмана на Лициний; на онзи капитанът падна през борда, защото се препъна в кокошка, избягала от кафеза.
Без предупреждение иззад нас изскачат две момчета и нападат Крисп с борови клонки. Клавдий и Констанций — на осем и седем години, най-големите синове на Константин от Фауста. Крисп се засмива, намира едно клонче на земята и подгонва своите пищящи полубратя обратно към майка им.
Константин се обръща към мен с блеснали очи:
— Имало ли е по-щастлив човек?
Вчера той стана неоспорим господар на империята. Докато Лициний висеше на азиатския бряг, за да го пресрещне, когато пресича протока от Византион, той отведе армията двайсет мили по-нататък и прекоси без всякаква съпротива. За пръв път от двайсет години се озовахме от тази страна на Босфора. След обичайните малки сблъсъци двеста хиляди мъже се строиха на прашната равнина между Халкедон и Хризополис, за да се преборят за съдбата на света.
Това не беше най-великата битка на Константин като генерал. Нямаше рисковани хитрости, нито умна тактика. Той сложи своя щандарт, лабарума, в центъра на линията си; зад него струпа конницата, а зад нея пехотата и ги стовари като боен чук право срещу Лициний. Може би важността на случая го направи консервативен. А може би отново беше забелязал онова, което другите не бяха: след като бе заобиколен по фланговете при Адрианопол и решен това да не се повтори, Лициний беше оставил центъра си слаб. А и прекарала в походи цялото лято, нашата армия беше в дивашко настроение и искаше бързо да сложи край на войната.
Стигаме до края на носа. Леки вълнички се плискат върху скалистия бряг под нас; отвъд проблясващото море Византион се издига над своя нос. В момента той е малко фериботно пристанище: полезна спирка за пътуващите към Азия или нагоре по Черно море, но твърде далеч от попътния вятър на Средиземно море, за да върти голяма търговия. От това разстояние най-изпъкващата сграда са баните, а ниските очертания на хиподрума едва се различават.