Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Кралят на черепите запристъпва подире им, но не владееше добре тялото на Кре и никога нямаше да успее да ги настигне навреме. Когато осъзна това, той махна с ръка на Хека.

Тя изсъска толкова силно, че заглуши шума от битката, подскочи във въздуха и полетя към тях.

— По-бързо! — подкани ги Джейк, докато тичаше по твърдия пясък.

Марика ги изпревари, бързонога като сърна, докато Ба’чук тичаше рамо до рамо с Джейк. На няколко метра пред тях светът на Дешрет свършваше и започваше истинския маелстрьом от пясъчни вихри, виещи ветрове и ослепителни светкавици. Всеки здравомислещ човек би побегнал по-далеч от тази буря, а не към нея.

Джейк погледна през рамо, но не видя вещицата. Обърна се отново напред, където Марика изпищя и заслони очите си с ръка. Момичето бе достигнало периферията на бурята. Тя се обърна с разтреперени крака. Лицето й бе ожулено от пясъка.

В този миг Джейк застана до нея. Той също почувства силата на бурята. Прегърна Марика с едната си ръка и заедно продължиха напред, приведени ниско, брулени от вятъра. Ба’чук вървеше до него, дишаше тежко и изглеждаше объркан.

Щяха ли да успеят да преминат през това?

Дали бащата на Марика не грешеше?

А може би Джейк не бе истинският Ключ на времето?

Зад тях прозвуча пронизителен писък.

Обърнаха се навреме, за да видят как Хека каца тежко върху пясъка.

Тя се присви като хищник, който се готви за скок, усмихна се и оголи зъби. Крилата на раменете й пърхаха, брулени от силния вятър в периферията на бурята. Беше прекосявала тази смъртоносна бариера преди и знаеше, че ги е хванала в капан, тъй като нямаше начин да преминат през тези ветрове, които жулеха плътта и оголваха костите.

Хека пристъпи напред. Хвърли бегъл поглед към пясъка и вдигна жезъла, увенчан с червения рубин. Явно възнамеряваше да сложи край на преследването.

Джейк нямаше време да извади своя кристал, затова направи единственото, което можеше да направи при тези обстоятелства. С едната си ръка хвана Марика, с другата сграбчи китката на Ба’чук. Джейк бе причината приятелите му да успеят да преминат бариерата при пристигането си в Дешрет. Сега трябваше да ги преведе отново през нея или да загине.

Обърна гръб на бурята и направи крачка към сърцето на Великия вятър, сетне втора, трета. Пясъчните вихри жулеха като шкурка, разкъсваха дрехите им, пареха кожата им. Над главите им проблесна светкавица.

Приятелите му се притиснаха към него.

Хека извърна глава настрани като любопитна птица, която изучава червей, но това любопитство им спечели няколко секунди.

Сетне вещицата вдигна ръка и заби жезъла си в пясъка.