Тайния дневник на Източната перла

Следващият ми ход беше да уредя телефонно обаждане за Пу И от един от любимите му келнери в кафе „Виктория“. Не беше трудно — един малък подкуп и предупреждението да не рискува живота на децата си свършиха работа. Човекът трябваше да изрази загриженост за своя император, като го уведоми, че някакви типове са проявили подозрително любопитство и са подпитвали кои са предпочитаните от Пу И ястия. Келнерът спомена още, че двамата мъже са му се сторили въоръжени и се бои, че замислят нещо лошо. Той посъветва императора да избягва известно време любимото си кафене от съображения за сигурност.

Идеята на плана беше Пу И да бъде обзет от паника до такава степен, че да му се струва, че отвсякъде го дебне опасност, и да се бои да си подаде носа дори в градината. В подобно състояние той щеше да гледа на заминаването за Манджурия като на спасение. Но колкото и ужасен да беше след онова телефонно обаждане, критичната точка все още не беше достигната. Необходими бяха още малко усилия от моя страна.

Срещнах се с Дойхара и двамата изработихме план, според който в Тихата градина щеше да бъде доставена кошница с плодове от името на един отявлен симпатизант на Пу И. Кошницата щеше да бъде придружена от картичка, написана с добре познатия на императорската двойка почерк: „На Хенри и Елизабет — с благопожелания“. Вътре, на дъното между портокалите, щяха кротко да си лежат две гранати — красноречиво послание.

Къщата сякаш беше притихнала в очакване, докато всички, запознати с плана, тръпнеха каква ще бъде реакцията на Пу И, когато открие зловещата пратка. Когато най-после това се случи, из цялата къща прокънтя ужасеният писък на Уан Дзюн, а Пу И изпадна в такава ярост, че се наложи Дойхара да го успокои с обещанието да удвои охраната. Полковникът каза още, че за съжаление в Китай нещата отиват на зле и враговете на императора се умножават с всеки изминал ден. Но той увери Пу И, че от сега нататък всяка една доставка ще бъде щателно инспектирана, преди да попадне в ръцете на императора.

Беше ми жал за Уан Дзюн, която, връхлетяна от тревожните събития, в своята безпомощност насочи гнева си към Дойхара. Тя го обиди в лицето, като го нарече некомпетентен, и настоя в дома им да бъде изпратен някой по-надежден и с по-висок ранг. Тя помоли стария си учител да й погостува за известно време, тъй като се нуждаела от подкрепата на близък човек. Той се отзова на поканата и Уан Дзюн се вслушваше само и единствено в неговите съвети. Тя все така беше мила с мен, но усещах, че предишната топлина и доверие са изчезнали. Вместо това на два-три пъти долавях в погледа й горчивина и скрита болка — като момиченце, ненадейно зашлевено от майка си, която досега е била кумир за него. Мъчно ми беше, че съм изгубила приятелството й, но не можех да я виня — аз я бях предала и тя го знаеше, усещаше го. Освен това нейният учител й беше обяснил, че връзката ми с китайската душевност и ценности е била прерязана още в детството, а студената амбиция на японците се е просмукала в съзнанието ми и го е отровила. Всичко това разбрах от придворната дама на императрицата, човек на Дойхара. Тя ми каза още, че според Шън Джъншоу Дзюн изобщо не биваше да ми има доверие, тъй като нещата взели лош обрат още с появата ми, а това едва ли било случайно. Въпреки всичко се радвах, че Уан Дзюн има до себе си верен приятел тя заслужаваше това. Знаех, че в крайна сметка Пу И ще склони да замине за Манджурия, но горещо се надявах Уан Дзюн да избегне тази съдба.