Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Гладката дървена риба, която висеше на врата й необяснимо защо се затопли, но тя не я извади изпод блузата си, а избута усещането в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и продължи да говори.
- Това, което сметнах за много интересно е богът на царевицата. Гледа зад себе си към коленичила жена, докато друга женска фигура с буйна черна коса се носи над коленичилата жена. Те...
- Анубиса - процеди Джъстис през зъби. - Наслаждава се на картини, в които показва господството си над останалите богове.
Кийли ахна.
- Наистина? Мислите ли, че може да е тя? Дори и толкова назад във времето?
Джъстис сви рамене, силните му мускули се стегнаха и отново се опуснаха.
- Не е чак толкова отдавна. Каза сто години преди Христа, нали? Мамка му, току-що победихме Барабас, който по нейните стандарти е млад.
- Добре. Та, Анубиса, излъчва неестествен чар на стенописа заедно с бога на пуканките -каза Вен и се изправи. - Ами Звездата? Ако наистина може да помогне на Джъстис, трябва да разберем къде се намира? А да не говорим за частта, която спомена, че Атлантида няма да се въздигне, ако всички камъни не са заедно.
Кийли, внезапно усетила преумора, се отпусна в Джъстис.
- Съжалявам. Разсеях се. Звездата е скрита в ниша в една скала. Поставена точно зад окото на рибата.
Джъстис се скова и скочи, все още държейки я в прегръдките си сякаш изобщо не тежеше.
- Значи отиваме там. Сега. Ще си върнем Звездата и.
- Не толкова бързо - предупреди Конлан. - В този район на Гватемала трябва да има пазачи. Да не говорим, че искаме да оскверним важен исторически обект, да извадим от него невероятно ценен, огромен сапфир и да го изнесем от страната. Мисля, че правителството на Гватемала, няма да е добре настроено към това ни начинание.
Кийли напразно се бореше да се освободи от силните като стомана ръце, които я държаха. Затова насочи най-свирепия си поглед към Джъстис.
- Пусни ме! Веднага!
За нейна изненада той я послуша. Но продължаваше да държи едната си ръка около кръста й, сякаш не можеше да понеса загубата на контакт с нея.
Още повече се изненада, че нямаше нищо против.
- Правителство, пазачи, все едно. Изглежда, те не могат да ни спрат, след като на наша страна е магията на Посейдон - добави Вен.
Кийли поклати глава.
- Вие не разбирате. Районът вече не е под юрисдикцията на правителството. Преди няколко години група подивели вампири поеха контрола на целия район Петен. Никой не е успял да стигне до там, дори и отрядът за разузнаване на Интерпол. Прекалено много джунгла и скривалища. Без да изпепелят цялата джунгла, няма какво друго да сторят. Най-близкото село се намира на няколко километра от района, а те от няколко години са отрязани от цивилизацията. От това, което разбрах, ги смятат за мъртви.
Джъстис закрачи из стаята и всяко едно негово движение излъчваше напрежение.
- Произходът й е свързан с нереидите, нали?
- Какво? - попита Вен.
- Звездата на Артемида. Легендата не гласеше ли, че Звездата е била дадена като дар на Посейдон от висшите жрици на нереидите?
- Да, така е - отвърна Конлан. - Някои от нас са внимавали в час, Венджънс!
Вен извъртя очи.
- Внимавах, когато трябваше. Попитай за двадесет и осемте начина да убиеш вампир, без да използваш оръжие.
- Двадесет и осем начина? - Кийли започна да брои на ум, но успя да се сети само за пет. - Сериозно. Трябва някой път да ми покажеш.
Джъстис прекоси стаята, докато не застана така, че тя не можеше да вижда братята му.
- Ако си мислиш, че ще ти позволя да се доближиш достатъчно близо до вампир, за да използваш тези техники, си се объркала - каза в ухото й, със заплашителен глас.
- Ей, едни от най-гадните иманяри са вампири...
- Ако произходът й е свързан с нереидите - продължи Джъстис като я прекъсна, отново, което адски много започваше да я дразни, - тогава ще мога да я засека. Ако отида в джунглата в Гватемала и успея да намеря този Сан Бартоло, дори и ако Звездата е била преместена, вероятно ще мога да я усетя.
- Освен, ако някой не я е намерил, откраднал, раздробил на парчета и сега може да се намери под формата на огърлица и обици - изтъкна Кийли. - Също така, престани да ме прекъсваш.
- Във всеки случай, няма значение - намеси се Конлан. - Не можеш да ходиш никъде, докато Аларик не се върне и не се срещне с теб.
- Искаш да кажеш, да прерови мозъка ми - поправи го Джъстис по-мрачно от всякога. -Държа всичко под контрол, поне за момента. Сключих споразумение с нереида. Не ме принуждавай да постъпя по начин, който може да застраши този мир. Ще отида до Сан Бартоло и ще видя какво ще успея да открия.