Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Атлантът погледна през рамо и оголи зъби срещу него само заради удоволствието да го види как трепва.
- Внимавай с този - мъжът се обърна към колегите си пазачи. -Не е с всичкия си, а и преди малко тотално се побърка.
В отговор на изказването му Бренан започна да се смее, но продължи да се движи напред. Бил се побъркал. И идея си нямаха.
Когато пристигнаха, воинът осъзна, че опасенията му са основателни. Посрещнаха ги само отделни клетки. Тиарнан отново изстена и на Бренан му се прииска да разкъсва, изгаря и убива за нея. Желанието да я защити го раздираше като един от собствените му кинжали, оставени да лежат безполезни на пода няколко етажа по-нагоре.
- Бренан - извика го Тиарнан. - Виждаш ли го?
- Млъквай - изрева един от пазачите в нейна посока и я запрати към решетките на клетката.
Бренан извика заплахата, раздираща душата му на езика на атлантите, заплаха, която си проправи път през стиснатите му зъби.
- И ти да млъкваш - онзи зад него изрева отново, преди да забие силно оръжието в главата на Бренан, така че воинът падна на земята.
- Електрическите жици, Бренан. Погледни към жиците - извика Тиарнан, като пренебрегна заплахите на един от пазачите. - Тя е еквивалент на електрическа ограда. Не каза ли, че...?
Тя извика, изглежда един от главорезите я бе ударил и Бренан, докаран до края на търпението си, скочи само за да се запознае от близо с приклада на оръжието на другия пазач, по пътя си към вратата. Над света около него падна почти непрогледен мрак и той трябваше да се бори, за да остане в съзнание. Ако припаднеше, щеше да се събуди, без да знае за Тиарнан и двамата с нея щяха да са хванати в капана на Литън. Едничката му цел бе да остане буден, да оживее, за да спаси своята спътница.
Без значение колко трябваше да умрат, за да го постигне.
Глава 25
Национален парк „Иелоустоун щабът на глутницата
Алексий кръстосваше просторната площ на щабквартирата на Лукас като на всеки няколко минути се спираше и затваряше очи, опитвайки се да установи психическа връзка с Бренан.
- Нищо. Мамка му, нищо. Нещо не е наред. Не е мълчание или празнина, които биха се случили, ако той е извън обсега ми, по-скоро като странно статично и...
Замлъкна. Вярваше напълно на Лукас, но в огромната каменно-дървена стая имаше няколко члена на глутницата, пред които не искаше да издава нищо, свързано с това, което долови от Бренан. Имаше твърде много променливи и шансове, че един от тях можеше да бъде компрометиран.
Случвало се е и преди. Всъщност нощта преди тази.
Лукас го изгледа строго, но кимна почти незабележимо.
- Да сформираме съгледвачи на периметъра - нареди на втория в командването. - Искам всички да са навън, за да се грижат за безопасността ни.
Шейпшифтърът скочи без дори да срещне погледа на Лукас. Алекий не разбираше напълно политиката или йерархията в глутницата: вярваше, че никой друг освен един шейпшифтър не би могъл да я разбере, но от друга страна, знаеше достатъчно за господство и шейпшифтъри, за да е наясно, че Лукас е един от най-могъщите алфи, които някога е срещал. На нивото на Итън, алфата на шейпшифтърите във Флорида, тоест могъщ, но в същото време и мъдър.
Мислите му за Итън се насочиха към Мари, сестрата на един от най-близките му приятели и безстрашен воин, Бастиян. Все още не можеше да повярва, Мари, главната девица в Храма на Нереидите, се бе влюбила в Итън в рамките на едно толкова кратко пътуване до Флорида. Опитваха се да накарат нещата между тях да потръгнат, но както Грейс веднъж бе казала, Мари и Итън даваха ново и напълно различно значение на думата „разстояние“ в израза „връзка от разстояние“. Пътуванията от Атлантида до Маями отнемаха много приготовления. А на Итън все още му беше забранено да пътува до Атлантида.
- Задълбочен размисъл? - попита Лукас и Алексий се откъсна от блуждаещите си мисли, за да осъзнае, че стаята се е изпразнила и двамата с алфата са сами.
- Нещо не е наред, Лукас - обясни му атлантът и се завъртя, за да може да срещне юмрука си с купчината дървета, подредени до камината.
Той гледаше, но с празен поглед, как тя рухна на земята и пъновете се затъркаляха по пода.
- На Хъни ще й се хареса - подметна Лукас сурово. Шейпшифтърът прекоси стаята и стигна до една странична маса, след което наля две чаши с кафява течност и подаде едната на Алексий. - Какво има?
Воинът вдиша дълбоко аромата на първокласния скоч и пресуши чашата на две глътки. Изтри устата си с опакото на ръката си и в този момент Лукас грабна чашата от него, като гледаше многозначително към дънерите на пода.