Камъкът на раздялата

— Ти плака ли?

— Разбира се. Но на мое си, тайно място. А ти… но не, ти не познаваше родителите си, нали?

— Да. Доктор Моргенес ми е разказвал за тях. Мъничко. Баща ми е бил рибар, а майка ми — камериерка.

Бинабик се усмихна.

— Бедни, но честни. Кой би могъл да иска нещо повече за начало? Кой би искал да се роди сред строгите ограничения на кралската кръв? Кой би и помислил да намери истинското си „аз“, когато всички наоколо му се кланят и коленичат?

Саймън си помисли за Мириамел и дори за годеницата на Бинабик, Сискинанамук, но не каза нищо.

След малко тролът придърпа раницата си, бръкна в нея и извади подрънкваща кожена торбичка.

— Гадателските ми кости — каза той нежно. — Сега ще проверим дали са по-истински водач, отколкото при предишното хвърляне.

Започна да си тананика тихичко, затворил очи, после ги пусна на земята. Саймън не можа да различи никаква фигура в падналите безредно ашици.

— Кръг от камъни — каза Бинабик толкова спокойно, все едно го бе прочел в жълтеникавата гладкост на костите. — Това е мястото, където сме застанали, така да се каже. Означава, мисля, среща на съвета. Търсим мъдрост, помощ при пътуването си.

— Костите, които питаш за помощ, ти казват, че търсиш помощ? — изсумтя Саймън. — Това не е много сложен номер.

— Замълчи, глупав равнинецо! — отвърна Бинабик, без да обръща внимание на подигравката. — В костите има повече, отколкото можеш да разбереш. Разчитането им не е толкова просто. — Той затананика и ги хвърли отново. — Факла на входа на пещерата — каза без никакви обяснения и хвърли отново. — Черната пукнатина. Това е едва вторият път, когато виждам тази комбинация, като и в двата случая бяхме заедно. Много знаменателно хвърляне.

— Обясни, моля те — каза Саймън, обу се и размърда пръсти, за да провери как се чувстват.

— Второто хвърляне, Факла на входа на пещерата, означава, че трябва да търсим предимство в мястото, където отиваме — Сесуад’ра, според моето мнение, Камъкът на раздялата на Гелое. Това не доказва, че ще намерим късмета си там, но е нашият шанс за предимство. За Черната пукнатина, последното хвърляне, съм ти разказвал и преди. Третото хвърляне е това, от което трябва да се страхуваме, или това, за което трябва да знаем. Черната пукнатина е странна, рядка форма, която може да означава предателство, или може би означава нещо, което идва от другаде… — Той спря, загледа разсеяно разпръснатите кости, после ги събра и ги пъхна в торбичката.

— И какво значи всичко това?

— Ех, приятелю Саймън — въздъхна тролът, — ашиците не отговарят просто на въпросите ни, дори и в най-добрите времена. В тежки часове, в каквито живеем и сега, разбирането им става още по-трудно. Трябва дълго да мисля за тези хвърляния. Вероятно трябва да изпея малко по-различна песен и да ги хвърля отново. Това е първото хвърляне от доста време, при което не виждам Сенчестата пътека… но не мога да си помисля, че пътеката ни е станала по-малко сенчеста. Точно тук, разбираш ли, е опасността от това да търсим прости отговори в гадателството.