Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Това отприщи задушаващото го безпокойство и клаустрофобията му се засили. Тайлър изблъска дървеното покритие и излезе от басейна като мъртвец от гроб — смъртно бледен, изпотен и треперещ.
Едно от ченгетата, много по-близо, отколкото Тайлър очакваше, се завъртя, изваждайки оръжие. Тайлър си пое въздух, сграбчи го за ръката, в която държеше оръжието, и го бутна към отвореното покритие на басейна. Ченгето се претърколи през перваза и счупвайки леда, се озова в плиткия край на басейна. Тайлър погледна към мотела; Прийст стоеше пред вратата и две ченгета я разпитваха. Мигом се парализира. Тази жена му бе влязла под кожата. Не искаше да я оставя, не искаше да действа сам. Не искаше да стане беглец. Погледите им се срещнаха, установиха връзката и Тайлър тръгна. Той чу предупредителните викове: „Спри! Ей, ти, спри!“. Патрулните полицаи се намираха в неизгодна позиция: Тайлър знаеше, че ще стрелят единствено при самозащита. Щяха да го преследват, но той разполагаше с малко преднина. Знаеше също, че чувството им за колегиалност изисква първо да спасят мъжа в басейна. Беше паднал тежко, облечен с много дрехи. Най-вероятно щяха да се разделят — един да остане при басейна, а един-двама — да го последват пешком.
Той побягна. В края на малкия паркинг зави наляво по напукания тротоар, покрай дървена ограда.
Чу звук, без да може да го определи напълно: туду-фшшш, туду-фшшш. Беше тракането на бавнодвижещ се товарен влак, който минаваше през северния край на Балтимор.
През рамо видя едно от униформените ченгета — на прилично разстояние тичаше след него тромаво заради оръжието и боеприпасите, окачени по колана му.
След края на оградата Тайлър зави наляво и хукна през снега към движещия се влак. Тичаше яко. Тичаше бързо. Хвана се за един парапет в края на последния вагон и увисна. После постепенно се придърпа нагоре.
Най-после и ченгето зави зад ъгъла, но вече нямаше кого да види. Сега влакът се движеше твърде бързо, за да се реши да скочи.
След секунди борба за живота си, Тайлър се удивляваше на тънката линия, която лежеше между него и Алварес. Беше се превърнал в човека, когото преследваше.
Държейки се за стъпалото на металната стълба, захваната с болтове към тресящия се вагон, Тайлър чувстваше пръстите си премръзнали. От студения вятър не усещаше и пръстите на краката си. Влакът се движеше с шейсет километра в час. Глезените му се схванаха. От протягане да оглежда отминаващия пейзаж го болеше вратът. Още преди час загуби от погледа си Балтимор — напуснаха предградията и го погълнаха тъмните дънери на дърветата в безкрайната гора, която се разстила западно от Мериленд.
Налагаше се да слезе от този влак, и то преди ченгетата, дошли в мотела, да се обадят, където трябва, за да установят кой е влакът и да го спрат. А може би не се интересуваха достатъчно от него, за да си правят толкова труд, но Тайлър не биваше да рискува.
Сега беше важно да се съсредоточи върху влака стрела. Нуждаеше се от повече информация за теста, за който Нел спомена. Със или без участието на Ръкар — няма значение как — беше от съществено значение да стигне до Умберто Алварес, преди той да предизвика дерайлирането на влака. Вероятно товарните влакове, които не превозват пътници, правят само тестови пробези. Но скоростният влак бе медийно събитие, натоварено с голяма известност и обществен интерес, и не на последно място включва много почести. О’Мали знаеше, че това е върховната награда.
Няколко пъти той се изкушаваше да скочи, но потрошеното замръзнало тяло на Хари Уелс му припомняше колко опасен спорт е това.
При перспективата да попадне на полицаи със заредени оръжия, щом влакът спре в някой малък град, на Тайлър му оставаше да реши не дали, а къде и кога да скочи. Нямаше представа как се скача от влак в движение. Единственият път, когато му се наложи да го направи, се вцепени.
Сега проучи ситуацията: от едната страна на товарния вагон тръбен парапет опасваше ъгъла. Стори му се възможно да се протегне от мястото, където стои, да се хване за него и да скочи от влака. Трябваше да прецени в кой момент да го направи.