Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Той кимна. Беше добър план и той й го каза. Седна на леглото, разгърна телефонния указател и се обади.
През лентите на щорите Тайлър наблюдаваше какво става навън. Смрачи се рано, всичко бе сиво, въздухът изглеждаше гъст и наситен от прах. Няколко минути преди да пристигне очакваното такси, на паркинга спря кола на балтиморския полицейски участък. Един униформен влезе в офиса на мотела, а другият огледа наоколо. Тайлър замисляше да примами извън Вашингтон хората от Северното обединение, но не по този начин. О’Мали явно бе обърнал всичко наопаки и е насочил местната полиция към тяхното местонахождение.
Тайлър реагира мълниеносно. Сграбчи Нел Прийст, издърпа я към себе си и изви китката й зад гърба — гърдите им се докоснаха.
— Химическото ти чистене? — попита той.
— Моля? — Устните им бяха достатъчно близо за целувка. В този момент очите й изглеждаха огромни. Той държеше ръката й извита.
— Името на химическото чистене, което използваш.
— „Минг Линг“, Двайсет и трета и…
— Ако получиш съобщение на телефонния секретар от тях, номерът на фактурата ще означава кода на района и началния номер, на който искам да се обадиш. Последните четири цифри от сумата, която дължиш, са другата част от номера. Само това трябва да запомниш: комбинирай фактурата и цената.
— Разбрах — кимна тя. По лицето й бе изписана тревога.
— Обади ми се на този номер от уличен телефон — усмихна се той. — И не забравяй да оставиш нещо на химическо чистене. Дори да те следят, дори да подслушват разговорите ти, всичко е наред.
Той отскубна телефона от стената и с кабела му завърза здраво китката й, като същевременно й обясняваше защо го прави:
— Завлякъл съм те на онзи кораб насила. Изнизал съм се от мотела преди двайсетина минути. — Придърпа с крак единствения стол в стаята и го остави така, че Прийст да е с лице към вратата.
— Питър!
С нервни движения завърза двете й китки отзад на стола. Целуна я по бузата.
— Не забравяй да си даваш вид и да се държиш, все едно си ми бясна.
— Няма да ми е трудно. — Тя дърпаше белезниците.
— Съжалявам, ако боли.
— Боли — оплака се тя.
— Казах, че съжалявам. — Тайлър грабна едно одеяло от рафта в гардероба и тръгна бързо към плъзгащата стъклена врата; хвърли поглед към Нел Прийст, питайки се дали я вижда за последен път.
Тайлър хвърли одеялото върху солидната ледена покривка на зазимения мотелски басейн и легна по гръб. Над него, на не повече от педя, стърчеше хоризонтално вътрешната стена на подсиленото покритие на басейна, инсталирано там, за да предотвратява инциденти.
Тайлър преброи гласовете, които викаха навън — търсеха го три-четири ченгета. Надяваше се скоро да се откажат в този студ. Оперативни ченгета рядко търсят нещо без основателна причина. По-скоро мислят колко е топло в колите им.
Неочаквано единият от гласовете прозвуча съвсем близо.
— Тук, навън, има твърде много следи, по дяволите — констатира плътен мъжки глас.
Ако ченгетата погледнеха по-внимателно, биха забелязали, че повечето стъпки са малки — оставени от деца, играли в снега. Но вероятно биха открили и чифт по-големи стъпки, които идваха от стаята, където намериха Нел Прийст, завързана за стол. Биха забелязали, че тези следи се губят в басейна.
— Тук няма нищо — изкрещя друг мъж.
Гласът близо до Тайлър заглъхна, когато мъжът се отдалечи:
— Сигурно е минал през задната ограда. Джими, изкарай колата си към Кардиф и се обади на диспечера да съобщи данните в централния компютър — разпореди мъжът. — Кажи им, че според нас заподозреният се движи пеша из района.
Централният компютър. За Тайлър това означаваше, че всяко ченге във всяка полицейска патрулна кола из Балтимор има описанието му. Опитваше се да разсъждава, но тясното като клетка пространство го затрудняваше. Затвори очи с надеждата да преодолее замайването и клаустрофобията. Тъмнината и острият студ му помогнаха, понеже отвличаха вниманието му и го разсейваха. Въпреки всичко го обземаха вълнение и безпокойство. Започваше да се задушава, чувстваше се в капан.
Разговорът между ченгетата заглъхна — бяха се върнали към стаята. А дали този с плътния глас все още не се навърта наблизо? При тези шумове наоколо Тайлър не бе в състояние да определи.
Надигна глава, за да чува по-добре разговорите им, но вместо това чу силен, рязък пукот, все едно блъскане от чук. После още един. В първия момент си помисли, че са полицаите, и се зачуди какво ли правят. След като чу още един, дори по-силен звук, наподобяващ малък взрив, който изпълни тясното пространство, той осъзна, че шумът идва изпод него. Ледът се пукаше. Топлината на тялото му, затворено в малко пространство, бе предизвикало законите на физиката. Пукнатина. И сетне още една.