Паралелни лъжи

Тайлър си спомни Банър, детективът от Сейнт Луис, и озадачаващото му появяване при товарния вагон. Как така бе пристигнал там само час след местната полиция. О’Мали беше дирижирал всичко, до последната подробност, за да предостави на екипа си най-добрата възможност да защити самоличността на Хари Уелс — жив или мъртъв. О’Мали го беше манипулирал от самото начало.

— Как така ме предложи? — попита Тайлър, едва успявайки да преодолее обзелата го ярост.

— Стори му се добра идея някой с опит в отдела за разследване на убийства да се заеме със случая в окървавения товарен вагон. Разисквахме вероятността някой да повтаря действията на Железопътния убиец. Но кой се нуждае от това? Беше чул за сполетелите те неприятности и започна да се гневи, защото първоначално половината от хората му били полицаи, а после направили от тях добри чиновници, най-вече следователи. Обадих ти се и ти взе онзи самолет.

На Тайлър му се искаше да счупи нещо.

— О’Мали ме е харесал за тази работа — подхвана той гневно, — защото случаят с Честър Уошингтън му предостави възможност да се възползва от лесния пример, ако въобще някога би арестувал Алварес. Хората му го бяха пребили до смърт. Аз обрах последствията. — Повтори това, което беше обсъждал с Нел. — Стъки не биваше да умира. Те са искали да го пъхнат в болницата, да му държат устата затворена, а мен да ме оставят да извадя горещите кестени. Съотношението на смъртните случаи от сърдечен удар и причинена травма е десет към едно.

— Трябва да се махаш оттук — прекъсна го Ръкар. Челото му бе мокро, но не от горещото кафе. Той се потеше. Преди Тайлър да си отвори устата, Ръкар извади мобилния си телефон: — Обадих се на 911 още докато правех кафето.

Тайлър си спомни сигнала, който чу — помислил си беше, че идва от кафемашината. Осъзна, че Ръкар му дава шанс да се измъкне.

— Ти обаче ми вярваш — каза Тайлър.

Ръкар кимна утвърдително:

— Когато отпечатъците на Алварес по онзи самолетен билет ни позволиха да установим кой е всъщност, не се почувствах добре. Беше повече от очевидно, че месеци наред Кийт О’Мали е укривал информация — и от мен, и от Комитета по транспортна сигурност. Той трябваше да подозира кой гърми влаковете му. И въпросът е защо не потърси помощта ни, за да заловим този тип? Защо го прикрива? Любопитно е, че О’Мали не отговаряше на обажданията ми. Моята идея беше, че най-малкото имаме право да предявим обвинения.

Тайлър разбираше, че дружбата между тези двама мъже вече е погубена. О’Мали се беше подиграл с тяхното приятелство и Ръкар нямаше да му го прости.

— Трябва да тръгваш — повтори Ръкар.

— НКТС може ли да спре пробния пробег на скоростния влак?

— Дали е възможно? Да. Но дали толкова кратък срок ще ни е достатъчен, за да реагират? Лично аз се съмнявам — призна Ръкар. — А тук става въпрос и за политика. Което е над нас.

През прозореца на хола се видяха проблясващите сини светлини на патрулна кола.