Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— А сега си върви — каза тя твърдо.
— Сложно е.
— Трябваше да ми кажеш. — Този път гласът й прозвуча тъжно.
Той поклати глава, неспособен да обясни какво чувства и как е мечтал двамата да бъдат заедно. Всичко това рухна.
— Сигурно очакваш да ти простя? — попита тя, като го хвана за ръката, за да му попречи да стане.
— С лъжите си и с действията си те нараних.
— И?
Той просто я гледаше; в крайчеца на устните му се появи красива усмивка.
— Каза ми да си вървя.
— Допуснах грешка — прекъсна го тя бързо. — Слушай, ти се появяваш в най-подходящото време за мен. Нали знаеш, казано по мъжки. Отегчена съм от работата си, отегчена съм от сцената, отегчена съм дори от партитата и клубовете. А ти? Ти си тайнствен, забавен, даваш ми сила, искам още. — Тя се облегна напред на лакти. — Искам да останеш, да бъда с теб, дори ако е само за тази нощ.
Той изпитваше непреодолимо желание да се отдаде на този импулс.
— По-скоро ти се иска да ме спасиш, а това няма да се случи.
— Толкова ли си сигурен?
— Да.
— Мога да бъда убедителна.
— По този въпрос не споря.
— И няма никакви уловки? — попита тя.
— Вече има уловка. Защо си мислиш, че се върнах?
— Не се ласкай.
Подаде й видеокасета със записа от хотелската стая.
— Ако нещо ми се случи, трябва да изпратиш това в „Ню Йорк Таймс“. Но не бива да гледаш записа, независимо как ще се развият събитията. Ще ми обещаеш ли?
— Обещавам.
— Сериозно ли говориш? Обещаваш ли истински?
Седейки, тя се поизправи и пак го хвана за ръката:
— Изпитвам потребност; сега.
Той й разреши да го придърпа към себе си и си позволи лукса да се отпусне върху нея, да се докосне до топлината й.
— Не мога да го направя — промълви в косата й той.
— Получавам други сигнали.
Действително беше възбуден. Изтъркаля се от нея и се вгледа в тавана — там една-единствена прашна нишка от паяжина потреперваше от неуловим полъх.
— Ще бъде още една лъжа — промърмори той.
Тя се протегна и обърна главата му към лицето си.
— Ще бъде само сега, няма да има повече. Един спомен. Просто спомен.
— Спомен — повтори той. — Имам твърде много спомени.
— Е, значи един нов спомен ще измести някой стар — настоя тя.
Усмихваше му се с очи. Това бе желание, предложение да я има, да се изгуби в нея, независимо за колко кратко. И той прие това предложение.
23
Криейки се в уличните сенки край тухлената къща на Ръкар с черни капаци на прозорците и червена входна врата, Тайлър се колебаеше дали постъпва правилно. Тихата пресечка с тухлени къщи от осемнайсети век му напомняше за всичко, което обичаше в този град: историята, традициите, политиците и властта, архитектурата, изкуството, безплатните музеи, летните фестивали и празненствата. Почувства се изолиран, изоставен. У него се надигна негодувание със силата на остра стомашна болка. Сякаш долови мириса на горящи дърва в камината и зажадува за поне миг спокойствие. Ръкар олицетворяваше всичко гнило в системата, упадъка — плод от злоупотребата на един човек.
Така или иначе обаче, Лорън Ръкар беше внимателен. Внимателен, за да опази себе си. Тайлър смяташе, че дори и Ръкар да работи заедно с О’Мали, за да скрие какво точно се бе случило в Дженоа, той е скрил достатъчно улики срещу О’Мали, та при необходимост да сключи сделка с ищците. Който разполага с най-много информация, печели най-добрата сделка. Ръкар, в качеството си на изпълнител на закона, несъмнено го знае.
Докато Тайлър чакаше, шумът от трафика виеше в ушите му. Температурата бе паднала някъде към нулата. Спаси се за малко от студа само по време на двете пътувания с автобус, които направи, след като скочи от товарния влак: едното от Грейхаунд обратно до Балтимор и другото — с едночасов експрес между Балтимор и Вашингтон. След като плати и за кораба, олекна с осемстотин долара за превоз. Купи си сандвич с пуешко от павилион за бързо хранене, изяде половината, а другата част пъхна в левия джоб на якето си. Две чаши кафе му дадоха енергиен тласък за кратко и ефектът им вече намаляваше.
Стомахът му, затоплен от живителната напитка, сега започна да къркори ритмично. Осемте прозореца, окичени с електрически свещи, и вратата, украсена с елхови клонки, излъчваха разточително празнично настроение, имитиращо традицията от деветнайсети век.