Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Паралелни лъжи
Паралелни лъжи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Паралелни лъжи

Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:

Умберто Алварес губи всичко, когато жена му и двете им деца са убити от преминаващ влак, докато пресичат неохраняван жп прелез. Северните щатски железници отричат да е имало инцидент, но Алварес е решен да ги съсипе. Бившето ченге Питър Тейлър е без работа, без приятелка и почти без дом. И то само заради кратък миг, в който едва не пребива до смърт един чернокож. Дали е проява на расизъм или притичане на помощ на малтретирано дете?
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 140
Перейти на страницу:

На свободно място надолу по улицата паркира голяма кола. Тайлър се мушна по-навътре в храстите, защото разпозна Ръкар: леко приведени рамене, накуцваща походка, претъпкано старо кафяво кожено куфарче.

Дали от кафето, дали от адреналина, горещина обля Тайлър. Предстоеше му да разиграе сложна комбинация от конфронтация и съгласие; да бъде едновременно доброто и лошото ченге, иска ли да спечели сговорчивостта на Ръкар и да стигне до същината на фактите.

— Здравей, Лорън — поздрави Тайлър, излизайки от храстите в гръб на мъжа, поради което го стресна.

Ръкар се обърна и го зяпна онемял.

— Създаваш си проблеми, Тайлър — каза след малко Ръкар.

— Както и ти на мен.

— „Метро“ искат да те разпитат.

Тайлър си замълча.

— Какво, за бога, става, Питър?

— Хайде да влезем вътре — предложи Тайлър. — Умрял съм от студ.

— Изглеждаш зле.

— А, май схващаш картинката.

— И се предполага, че трябва да ти сътруднича? Защо?

— Защото знаеш, че не аз оправих Стъки.

— Знам ли? — Ръкар се изненада.

Тогава Тайлър изигра картата, на която залагаше да отвори тази врата, картата, която виждаше като нещо повече от мъдро предположение. Опита се да звучи убедително:

— Ще влезем вътре, защото ти си ръководил разследването по случая Дженоа. Говоря за катастрофата на прелеза. Изглежда дойде времето да разкажа на света какво е станало там, не мислиш ли, Лорън?

Замълча, за да позволи на мъжа да осмисли думите му. После, опасявайки се, че е пропуснал да го отбележи, Тайлър добави:

— Както разбрах, последният тест на високоскоростния влак е планиран за вдругиден следобед. — Усмихна се и си помисли, че премръзналото му лице сигурно прилича на охлюв. — А защо Бил Гохин и аз да не дадем обща пресконференция?

Ръкар зяпна Тайлър, обзет от гняв. Обърна се и тръгна към червената врата.

— Ще направя кафе — подхвърли той.

Тайлър го последва, давайки си сметка, че е спечелил точка.

Ръкар бе получил къщата след развода с богатата си съпруга, но явно не с цялата покъщнина, защото на места биеха на око празните пространства между мебелите; липсваха и украшения, и картини в дневната и кухнята, разположени една срещу друга и разделени от коридор, боядисан в пищно зелено.

Ръкар изключи охранителната система и остави прилежно куфарчето до вратата. Беше човек с изградени навици. Закачи палтото си на закачалката, докато Тайлър оглеждаше наоколо. Откакто Тайлър спомена за Дженоа, Ръкар не беше казал нищо, освен че ще сложи кафе.

— Ние сме приятели. — Ръкар изгледа Тайлър, подсказвайки му да си спести сарказма.

После натисна копчето на кафемашината малко по-нервно от необходимото. По плота се разливаше вода. Отстъпи назад и като срещна погледа на Тайлър, го осведоми:

— Докато тече разследването по случая със Стъки, ти си отстранен. В ситуация като тази това е проформа.

Кафемашината започна да пищи. Всичко беше компютризирано!

— В прерогативите ти е да анулираш отстраняването ми — не се предаваше Тайлър. — Мога да си тръгна незабавно, но няма да е добре и за двама ни. Особено за теб, Лорън, защото разполагам с файла от Дженоа и всичко друго, което ти си спрял от ход.

Лицето на Ръкар пребледня. Видимо се опитваше да се вземе в ръце.

— И ако не си тръгна оттук поне с копие на онова, с което разполагаш, всички замесени в историята ще се окажат във водовъртежа на дълга съдебна битка.

— Не си добре информиран, Питър — пооживи се Ръкар. — В какво точно си мислиш, че съм забъркан?

— В катастрофата на прелеза в Дженоа.

— Познавам случая — потвърди Ръкар.

— Железниците на Северното обединение.

— Да.

— Територията на Кийт О’Мали.

— Без коментар.

Тайлър изпита страхопочитание. Или Ръкар беше прекалено печен, или Тайлър наистина не беше информиран добре.

— Направил си услуга на О’Мали — пробва Тайлър.

— Нямам нищо общо със злополуката. Дистанцирах се заради приятелството ми с Кийт. На грешен път си, Питър.

Поднасяйки чашата с кафе към устните си, ръката на Тайлър леко трепна.

— Замесен си във всички случаи на дерайлирали влакове. Не си се дистанцирал от тези разследвания.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)