Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Той бе изгубил контрол над събитията. Ако въобще бе имал такъв.
— Благодаря ти, че беше тук — каза й той през покрива на таксито, докато се качваха. — Честността е нещо добро за начало.
— Не бих го пропуснала за нищо на света — усмихна му се Нел и той почувства тази усмивка със сърцето си.
Името му беше „Меритаймър“, но ако се съдеше по декора и тавана с огледала, нищо не пречеше да го наричат и мотел „Безмълвие“. Разполагаше с четирийсет стаи на два етажа. По външните стълби с боядисани в бяло парапети имаше котви. Вратите също бяха украсени с котви. Върху празния хладилник на минибара се виждаше леке от зелена плесен, лепнато като родилно петно. Тайлър взе стая на приземния етаж, отчасти и заради плъзгащата се стъклена врата към закрития басейн, затрупан със сняг.
Изпрати Прийст да му купи нови обувки, та да се отърве от своите, в случай че полицията стигне до него. Кървавите отпечатъци от обувки пред вратата на Стъки нямаше да съвпадат с новите му обувки. Тя се върна след почти два часа с чифт кожени ниски ботуши.
— Дадох ти само осемдесет долара — възнегодува Тайлър, току-що излязъл изпод душа.
— Няма значение, подарък са. Не мога да те гледам с половинки в такова време. — Тя му върна четирите намачкани двайсетачки.
— А ти как плати? — попита той нервно. Страхуваше се да не е разстроила плановете му.
Тя мълчеше.
— Нали помниш какво казах за ползването на кредитните карти? — настоя той.
— Не е точно кредитна карта — промърмори тя, но изглеждаше виновна като самия дявол.
— Кажи ми, че не си използвала кредитна карта. — Тайлър вече си вземаше якето и малко пари от джоба. Ако не успее да се свърже с нея по мобилния, О’Мали щеше да използва всички средства, за да я открие. — Кажи ми, че си платила в брой!
— Никакви кредитни карти.
— Слава богу! — отдъхна си той.
— Имам сметка в Нордстром. Платих от тази сметка.
— Платила си от сметка? — Стаята сякаш се смаляваше, стените се приближаваха към него.
— Но не с карта — възрази тя.
Той затвори очи и издиша дълбоко, а после й обясни, доколкото успя спокойно:
— Кредитното движение ще бъде отразено в сметката ти в Нордстром. Ако са малко по-умни, ще следят сметката.
— Знам, че си бил ченге, и все пак според мен ти ги надценяваш.
— Не говоря за ченгетата. — Пристъпи към нея и й дръпна чантата. Тя отстъпи, за да го спре. Сборичкаха се и Тайлър взе чантата. Извади клетъчния й телефон, задържа го във въздуха и го изключи. — Кога го използва за последен път?
— За таксито. Обадих се за такси от лодката. Не помниш ли?
— Кораб — поправи я той. За някои неща не можеше да се сдържа. Пусна телефона в чантата й и я върна. — Презокеанското ми обаждане? То не им помага, не им показва къде сме. Дори и обаждането до Милроуз не им върши работа, но обаждане до таксиметрова компания в Балтимор е вече съвсем друго. Какво, по дяволите, си мислех? Прецакани сме! — възкликна той. Погледна си часовника. — По дяволите, та те вече може да чакат отвън.
— Да следят моя мобилен? — изуми се тя. — Разбирам да следят твоя, но…
— Ако са хванали движението по сметката ти в Нордстром, а нищо не им пречи да са го направили, вече знаят, че си в Балтимор. Обаждането до таксиметровата компания ни издава. О’Мали разполага с власт и да разбере къде ни е оставило таксито.
— Тогава нека се надяваме, че си по-добро ченге от тях. Предлагам да се махаме от тук.
— Как? Да се обадим на такси? — изпуфтя той.
— „Елит“, компанията за коли под наем. Вземат те и те карат до агенцията. И ще внимаваме да не ни следят — добави тя.
— За да наемем кола, ни трябва кредитна карта, а ние не можем да използваме такава.
— Аз ще я наема, ще се регистрирам и ще им се обадя, че тръгвам обратно към града. Ще те оставя някъде и ще им кажа, че съм била с теб, искала съм да се свържа с тях, но не съм могла, защото си ми взел телефона и си ме оставил на бензиностанция.