Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Сега разбирам аналогията на Марковиц с технологията на НАСА; когато космическата совалка се е нуждаела от финансиране, то е ставало за сметка на програмата за кацане на Марс. В случая със Северното обединение пенсионните фондове няма как да се пипат, защото ги наблюдават профсъюзите, затова са взели парите за поддръжка.
Тя обърна лице към вятъра и затвори очи:
— Това обяснява дерайлирането. Поддръжката е постоянна. Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Секторът е огромен. Имат страхотен бюджет. Отговарят за всичко: от облеклото на персонала и поддръжката на леглата… — Тя ахна.
— Да?
— До охраната на прелезите.
Тайлър почувства вятъра по лицето си. Светлините на приземяващ се самолет се отразиха ярко на хоризонта.
— О, господи! — възкликна тя. — Толкова е логично!
— Така ли?
— Стъки е бил електроинженер.
— В поддръжката — уточни Тайлър.
— Което включва и контрола на прелезите.
— Името на Стъки беше познато на Марковиц, защото е следял разходите и е видял как парите изчезват, без да отиват по предназначение. Работата на Марковиц е била да го задържи и да му дава празни обещания.
— А парите за поддръжка най-вероятно са били отрязани — заключи тя. — Което включва и средствата за контрол.
— И така, след инцидента в Дженоа Стъки получава пенсиониране мечта. Марковиц, Милроуз и Стъки забравят, че някога са чували за проблеми с поддръжката и че парите са били пренасочвани. — Тайлър, въоръжен вече с повечето, ако не и всички части от пъзела, се чудеше какво да прави с тях. Все пак се нуждаеше от досиетата и файловете на НКТС за тази катастрофа, както и от още подробности. И тогава го споходи онова лошо чувство като синузит и преобърна мислите му — съмнението, че Лорън Ръкар, шефът му, е замесен по някакъв начин със Северното обединение. Ами ако детектив Ръкар е бил натоварен със случая при Дженоа? Дали не са си направили някоя и друга услуга? Тайлър си спомни, че Ръкар познава О’Мали отдавна, откакто двамата са служили във флота. И Ръкар се е възползвал от тази изненадваща, появила се неочаквано работа.
— Питър, за какво мислиш? — попита тя.
Тайлър подхвана спокойно, макар да кипеше вътрешно.
— Ръкар ми даде случая, защото О’Мали го е помолил за човек, когото да прецака.
Прийст се обърна и го погледна. Косата й бе паднала върху част от лицето като завеса.
Тайлър продължи да размишлява на глас:
— Ако ги бях завел до Алварес, щяха да го убият. Точно както направиха със Стъки — пребиха го до смърт — като се погрижиха да ме накиснат. Тяхната малка мръсна тайна умира с Алварес и цялото ми разследване би звучало като думи на отчаян човек.
— Не ти ли се струва малко параноично? — Тя скръсти още по-здраво ръце и ако продължеше да ги стяга, щеше да спре въздуха и кръвообращението си.
— Така ли? — изненада се той. — А защо Ръкар ми натресе тази работа? От всички ченгета избра точно мен.
— Заради опита ти в отдел „Убийства“ — напомни тя неговото обяснение.
— Дали? — не успя да скрие сарказма си той. — Много се съмнявам.
— Едно по едно. — Протегна ръка и го докосна. — Нека се концентрираме. Ще съумеем ли да накараме Марковиц да свидетелства?
— За какво? Според него не е извършено престъпление, а и трябва да пази живота си. В противен случай ръката на О’Мали ще го застигне и никой няма да чуе повече за него.
— И после какво?
— Алварес — отговори Тайлър. — Докато Алварес е жив, катастрофата при Дженоа няма да може да се потули. Но ако О’Мали запуши устата на Алварес и Марковиц както той си знае, всичко ще потъне.
— Правилно ли схващам подтекста на думите ти?
— За да победим О’Мали — процеди през зъби Тайлър, — трябва да стигнем до Алварес преди него.
Под мрачното небе и силния дъжд, погледнат откъм реката, Балтимор изглеждаше потискащо опустял. В главата на Тайлър прозвуча стих от песен „Вече няма никой в Балтимор“. Товарният параход акостира и докерите започнаха работа. Прийст телефонира за такси.
— До десет минути ще е тук. — Нел погледна Тайлър. — А сега какво?
— Сега стая, малко сън, един душ и започваме свежи.
— Мразя да казвам очевидните неща, но О’Мали ще направи всичко възможно, за да те арестуват.
— Дали ще изпрати твои колеги, или полицаи?