Паралелни лъжи

— А ако доразвият малко повече аналогията на Марковиц за НАСА? Или ако компанията е разорена? Ако Гохин е използвал компанията като средство, за да се осъществи проектът влакът стрела? — попита Нел по-скоро риторично.

— Едно разследване ще размести шахматните фигури — прецени Тайлър. — Ще започнат да задават въпроси, акционерите ще изискат проверки. Кой знае какви странни неща ще се случат.

Мобилният телефон на Прийст иззвъня, но тя не се обади. Връзката й със Северното обединение я измъчваше.

— Не е зле следващия път да вдигнеш — подсказа Тайлър.

— Да им дадем нещо малко, за да предположат къде сме. Няма да е твърде очевидно.

— Защо?

— Защото имаме нужда от време, за да намерим някои отговори.

Тя хвана ръката му. Двамата се загледаха как на дока разтоварват контейнерите.

— Дълбоко в сърцето си искам да вярвам, че Бил Гохин е честен — въздъхна тя. — Има идеи, чаровен е. Хора като него ни радват. Дали е способен да направи Стъки на кайма? Не, не и за твоя сметка. Познавам го, Питър. Трябва да е бил О’Мали. А и все още не допускам, че са възнамерявали да го убият. Кроели са планове да стане както с Честър Уошингтън. Точно както с Честър Уошингтън: да остане жив, та камерите да отразят всяка подробност, когато човекът излезе от болницата с лице, подпухнало като балон, пълен с топъл въздух. Не. Това не е било предвидено. Просто са искали да сплашат Стъки, за да си държи устата затворена, а теб да разкарат от пътя си при процеса. Сега са изправени до стената и сами са си виновни. Ако Гохин е умен, ще предаде О’Мали и ще си измие ръцете.

— Ако Гохин е чист, вече щеше да го е направил — възрази Тайлър. — А човек като О’Мали винаги държи по нещо срещу всеки.

— Звучи ми малко параноично.

Тайлър нежно пусна ръката й.

— Таксито е тук — посочи го той.

— Съжалявам. Лукс е да умуваме след събитията. Ние сме, където сме — напомни му тя.

— Права си — съгласи се Тайлър. — Слушай, дали съм изгубил контрол, или не, дали съм проявил настроение, или не, не обяснява защо, за бога, бих убил Стъки. В някакъв момент от хода на разследването все някой ще си зададе този въпрос. Защо бих убил свидетел? Защо да го наръгам, когато отваря вратата? Защо бих го направил? Ако трябва да съм честен, не се тревожа какво ще се случи после, тревожа се какво ще стане сега. Знам колко бавна е понякога работата на полицията, повярвай ми. Ако можех да се върна там, бих успокоил нещата. Искаш ли малко ирония? — попита той насмешливо. — В настоящия момент задачата ми е не само да спра Алварес, за да не предизвика дерайлиране на влака стрела — макар да е ясно, че за това става въпрос — но и да го пазя, да го спася. Той ни е нужен като свидетел, той е гласът. Случи ли се нещо с него, каквото и да е станало при жп прелеза, никога няма да се разбере. О’Мали е изпратил Хари Уелс да го намери и ликвидира. Те не искат да го подвеждат под отговорност, искат да се отърват от него. А какво ще стане, ако убият вътрешен терорист? Ще получат медали. — Тайлър махна на таксито и двамата с Прийст слязоха от кораба.